Искате ли една добра новина? Тато вече не е на мода. Невероятно, но факт: 105-тата годишнина на диктатора мина изцяло под радара на информационния поток.
Няма го дежурното интервю с мили спомени от внучката Жени Живкова, няма го поредния дълбокомислен репортаж "по пантофи" с Малък Тошко в сутрешния блок. Дори Правец подмина юбилея със "скромен ритуал", чийто най-висок гост беше бившият съветник на ЦК Костадин Чакъров.
Вместо бисерите на бай Тошо, се четат Задочните репортажи на Георги Марков. Нова ТВ се скъса да рекламира естрадния си концерт в "Княжеската градина" - нищо, че си беше пред Паметника на Съветската армия.
Тато вече не е на мода и ако не вярвате - проверете в Google.
В деня на юбилея му са публикувани "само" 532 статии, съдържащи ключовите думи "Тодор Живков". За справка - публикациите за Живков на рождения му ден през 2015 г. са близо 4 пъти повече.
Бившият Първи срамува дори "Позитано" 20. Корнелия Нинова, която не се поколеба да почерпи лидерска легитимност от Живков, като изнесе първото си Политбюро на БСП под родната му стряха, вече не смее да повтори гафа от май.
Нито знак, нито ред от партийния пресцентър, нито вопъл от тъмночервения актив. Дори "Дума" мълчи.
"Марш, марш, с генерала наш" замени "Нас червеното знаме роди ни".
Както никога преди - президентската кампания решително отказва да влезе в про и анти-соц риторика.
Вместо да реже ленти по асфалтови серпентини и санирани панелки, наследени от "героите на социалистическия труд", Бойко Борисов събра цялото патриотично войнство пред паметника на ген. Иван Колев.
За него едва ли ще намерите урок в учебника си по история - през 1916 г. царският офицер е гонил руснаците като врагове през Добруджа.
Няма вече Конграчулейшънс на килимчето, хитът на сезона вече е "Няма да позволим България да бъде заобикаляна". Електоратът май жадува за патриотични обещания. Петолъчките вече не печелят избори.
"Времето, когато до центъра се стигаше за 6 стотинки", е секси само за хипстърите.
Наистина е тъпо да се говори за мода, когато става дума за държава и за политика. Но явно на някои им действа успокояващо тези неща да се свеждат до шоу - в не знам какъв си формат. На мен горниата статийка ми звучи като: "Уф-ф-ф! Пак ни се размина!" Е, айде не бързайте. Бъдете нащрек, защото Тато беше политик, който не просто познаваше, ами буквално усещаше народа си. А за народа, един сръбски политик /забравих му името/ е казал: "НАрод као нАрод - стиснеш го - дупе дава. Олабиш го - дупе сака."
Тато беше една комунистическа версия на Бойко Борисов - страшно тъпо парче.