Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще ни забранят ли вафлите и маргарина?

Агенцията по храните предизвика (не)очаквано вълнение
Агенцията по храните предизвика (не)очаквано вълнение

Нова истерия вече втори ден тресе страната - БАБХ констатира, че има разлики в съдържанието на някои храни, продавани у нас, и техните европейски аналози.

Млякото в българския шоколад например е с 1% по-малко от това в западния му еквивалент. При натуралните сокове разминаването е още по-фрапантно и е цели 3% - сокът на родния пазар е "само" 97% плодово съдържание, останалото е пулп. Съдържанието на сол в определен вид колбас е с огромните 3,18% по-ниско, отколкото в чуждестранния вариант. Водата пък е повече - с 3,20%.

Моцарелата от хипермаркета до вас също не е с очакваното качество, тъй като според официалния сайт на агенцията по храните тя е с "с рехава разрезна повърхност и слабо открояване на пластовете".

Медиите чуха и недочуха за почти пренебрежимите разминавания и с радост подхванаха темата. Създаденият от тях шум в общественото пространство достигна до небивали децибели, каквито далеч по-сериозни казуси не предизвикват.

Нашенецът има за житейско призвание да се чувства прецакан и прие крайно лично идеята, че Големият Лош Запад го има за "втора ръка човек" и се опитва да ни пробута боклуците си.

Вместо да се запита дали и как точно ще усети нищожните проценти отклонения, той за пореден път съзря световната конспирация, която има за цел номер едно да го отрови бавно и мъчително.

За по-малко от два дена българинът изведнъж разви небивал интерес към начина си на хранене и етикетите на това, което купува.

Внезапно стана ужасно важно кое колко Е-та има, колко захар, колко фруктоза, колко глюкоза.

Разбира се, след това вечерята отново е обичайните полуфабрикати и подсладени газирани напитки.

На следващата сутрин усмихнатите водещи за пореден път обясниха драмата около съдържанието на някои продукти, а той, слушащият с едно ухо зрител, хем цъка с език, хем стартира деня си с ударно със стабилна закуска за шампиони.

Тя представлява мазна баничка с имитация на извара, обилно полята с половин литър боза, но може да включи и добавки като салам и майонеза. Мюслито и триците са храна за прасетата, не за нас.

На обед в новините в 12 темата за продоволствените стоки продължава да е водеща и да се обсъжда с пълна пара.

Кулинарната вакханалия в обедните почивки също тече с пълна сила. Мазни пържоли се консумират с гарнитура от домат, залят с половин бутилка олио и шепа сол.

В родната пазарска кошница могат да бъдат забелязани също така кренвирши, чийто състав обикновено напомня Менделеевата таблица, а жизнерадостният им розов цвят е най-малкото озадачаващ. Наистина, как го постигат?!

Картинката допълват огромни самуни бял хляб, цели кутии с вафли и десетки пликчета солети, за да не остане някой гладен.

Цялото това угощение се полива с огромни туби газирани напитки, нерядко имитация на световни марки безалкохолно. Или с бира, отново в големи пластмасови галони - ние не играем на дребно.

Търговците са помислили и за децата.

Ние сме може би единствената държава, в която редица хранителни стоки си имат детски еквивалент - колбаси, пастети, кисели млека. Какво по-полезно за едно дете от плодов млечен десерт, в който няма плодове? Или от пастет, в който няма и следа от месо?

От БАБХ мълчат дали това е причината у нас над 220 000 деца да са с наднормено тегло.

На този фон шумотевицата покрай резултатите на агенцията звучи не просто излишно, а и лицемерно и нелогично.

Българите в огромната си част имат ниска култура на хранене и въпросът далеч не опира само до финансовите възможности на потребителите.

Притесняваме се, че в шоколада ни има един процент по-малко какао, но нямаме никакви скрупули да консумираме съмнителни колбаси, огромни количества олио и мазнини, както и свръх-калорични десерти.

На децата без да ни мигне окото се дават царевични пръчици, снаксове, чипс и то без паниката, с която се обсъжда как точно се реже моцарелата в България и как - в Германия и Австрия.

Така че при следващата дискусия дали ни имат за по-низша категория хора и дали Европа ни третира като кош за боклук за некачествените си стоки, е по-добре да погледнем първо какво сме сложили в пазарската си количка.

Защото е най-малкото смешно там да има кренвирши, маргарин и солети, но националната ти гордост да страда жестоко факта че в шунката има 3% повече вода от колкото в тази в Берлин.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените