Това, което направиха британците, е срамно. Пожелаха да се измъкнат по терлици от един лашкащ се в нищоправене, хаотичен и безволеви Европейски съюз, вместо да останат и да се опитват да го променят.
Решиха, че така ще се спасят по-лесно от бедните българи, които им вземат работните места, от необразованите сирийци, които им крадат социалните помощи, и от полупияните по плажовете гърци, на които плащат сметките.
Когато стана най-напечено, те избраха да избягат. Но не са виновни британците!
В края на краищата спасението по единично, гарнирано с висока доза национално чувство за специалност, винаги е опция, когато пламъците горят под краката ти. Проблемът е, че днешните лидери на ЕС не само не умеят да гасят пожари, а изобщо нямат чувството, че всичко наоколо им дими и тлее.
Беше въпрос на време да тръгне разпадът на съюз, който стартира деня си с разточителни работни закуски, осмисля го с преместването на една запетая от този доклад в онази резолюция и го завършва със „спешна" среща на върха, която се свиква след две седмици.
Липсата на политическа рефлексия към същинските проблеми, липсата на визия за бъдещето, изоставянето на разширението, провалената политика за обща сигурност и защита на външните граници, заниманието с маловажности, буксуването на икономическия съюз, двойните стандарти по отношение на Русия, Турция и арабските държави, пълзящият популизъм, страхът да не сбъркаме - всичко това доведе до спиралата на компромиси, от която излизането ще е все по-трудно.
Сега ЕС ще започне „да си вади изводи", ще слага извънредни точки в Дневния ред на Европейския парламент, ще изслушва Камерън /или който там ще е следващият министър-председател на Англия/.
Юнкер и Доналд Туск ще дават пресконференции, от които ще струи загриженост, Меркел ще размаха пръст към Острова, а за Могерини все така никой няма да се сеща, че съществува.
Инерцията и пълното препариране на ЕС са толкова големи, че отново на амотризираните му лидери няма да хрумне нищо по-добро от поредната договорка тип „вие правите това, ние правим изключение".
Оттук-нататък ЕС ще бъде все по-малко привлекателен съюз на ценности и идеи и все повече обединение на компромиси и сделки.
Референдумът в Гърция преди време го направи възможно, сега референдумът във Великобритания ще го превърне в норма. И понеже лидерите са неспособни да решават, ще решават референдумите, обладани от низки националистични страсти, омраза, недоверие и бавно убийство на огромния смисъл от това да имаш общ европейски дом.
Да се сърдим ли? Ако имаше как да разцелувам всички британци, гласували за излизане - щях да го направя. Днес е един от най-прекрасните дни в живота ми. Как понякога всичко се нарежда и виждаш кристално ясно и целта и пътя до нея. Не се случва всеки ден, но когато стане е просто като лично посещение от Господ. А сега да запретваме ръкави, че много работа ни чака.
Какво правиш кагото ти покажат среден пръст
В Шпигел онлайн има повече от половин дузина статии по темата. Под тях е пълно с коментари на британци. До 80 на брой под някои от тях. Не е зле да ги попрочетете. Белким схванете що аджеба британците гласуваха така.