Когато двама мъже пребият две невъоръжени и напълно безпомощни жени на улицата, няма никакво значение кой какво работи, какъв е и как се е стигнало дотук, за да е напълно ясно, че подобен акт на насилие е недопустим.
Никой няма нито моралното, нито законовото право да посяга на когото и да е. А тук говорим за проява на особена жестокост, защото една жена, както и едно дете, не могат да се защитят по никакъв начин от юмруците, ритниците и шамарите на някой батка. Дали жената ще оцелее след подобен „сблъсък" не зависи по никакъв начин от нея, а само от волята на насилника. Това е очевидната истина.
Мъж, който може дори да се замисли да пребие жена, е изгубил битката за душата си и едва ли има спасение за него. Но българите не сме особено набожни хора, така или иначе, така чe за каква душа изобщо става дума? „Веднъж се живее!" Църква само по Великден, а допреди 30 години изобщо или тайно. Ние сме си „смирени" по презумпция. Както си личи.
Човек, склонен да оправдае по някакъв начин нападението над двете жени в центъра на София на 24 юли, не притежава никакво мъжество. Той е слаб, той е жалък. Надежда за него има, както винаги за всичко, но тя е малка.
Навсякъде по света има насилие. Но не навсякъде обществената реакция при подобни случаи изразява разбиране и едва ли не одобрение към акта на насилие.
Схващането, че някой може да си заслужи побоя, вършейки едно или друго нещо, е зловещо, защото означава, че живеем в джунгла, където по-силните властват над по-слабите и ги подчиняват. Без значение, че формално съществуваме в рамките на държава, където има закони и правосъдие.
Фактът, че много българи не осъзнават, че не може да съществува причина за подобна физическа саморазправа, както си пролича по стотиците коментари на сънародниците ни в мрежата относно случилото се, е зловещ и ясно кореспондира с факта, че най-четените книги у нас в последните години са онези, посветени на мутри и престъпници, групировки и убийства.
Българинът обожава мутрите. Той иска, ако не да бъде като тях, поне да бъде доминиран от тях. Той им се възхищава с цялото си сърце и затова е фен на „Под прикритие". Не заради сюжета и екшъна. Защото има мутри, насилие и престъпност. Супер секси.
В което и родно село да отидете, в който и квартал на София да попаднете, ще срещнете ученички, на които целта в живота им е да ги вози лош батка в кожен салон и ученици, които мечтаят да са лош батка в кожен салон. Децата не са виновни. Родителите им обикновено са пълни нещастници.
Коментари относно побоя в мрежата гласят още, че не е добре да се бият хората, нали, ама то „тука е така". Нали сме в България, все пак... Всички знаят, че ако тук си имаш работа с лошите момчета, те ще те цапардосат. В най-добрия случай. Понеже „на такова място живеем".
В България няма война, диктатура, смъртност от глад. България е страна член на Европейския съюз и НАТО. Но поради някаква причина сме приели, че в България всяко едно безобразие и погазване на закона е нормално, просто защото „тука си е така."
Не е ли това едно прекрасно оправдание да си безчинстваме, както намерим за добре? Май неспазването на правилата ни допада. На пръв поглед прави живота ни по-приятен. Лесно е да не се съобразяваш с никого и нищо. Но ден след ден общата картина става все по-кафява. Докато не се удавим в собствените си лайна.
Ужасът от промяна е дълбоко закодиран в народопсихологията на българина, който винаги е напълно ОК със случващото се, стига нещо да не се налага да прави. То затова няма консенсус свърши ли преходът или не свърши. Промяната е риск, а ние трябва да си гледаме покрива, постелята и хляба. Моралът е твърде голяма лъжица за нашата уста.
Мислене, формирано векове наред. Ценностна система, завъртяна около ядене, пиене, сране и размножаване (макар и в много случаи добре замаскирана с разни козметични притурки като висше образование, стремеж към кариерно развитие, някое и друго пътуване до Дубай...) Положението, обективно казано, е като в една обикновена свинеферма.
Хората, които смятат, че двете пребити жени са си заслужили побоя, са същите тези хора, които гледат на спирка как някой рита невинен човек в гръб на тротоара и не правят нищо. Това са същите хора, които всяка нощ чуват съседката си (може би тази съседка сте вие) как плаче и крещи, докато нейният мъж й бие шамари и я блъска в стената. И не правят нищо. Може да я изнасилва и изобщо да си прави с нея, каквото си поиска... Нали му е жена.
„Това си е тяхна работа" - ще кажат същите коментиращи злодеи. Защото да нямаш грам чувство за емпатия е израз на зло в най-чистата му форма. Злите хора са сред нас. Те са много. И на пръв поглед са си съвсем нормални.
Те не искат детето им да учи със сирийче в училище и му бият два шамара, ако си говори с цигане. Когато крачат зад теб на улицата, а от джоба ти паднат 5 лева, тези хора ще се огледат, ще се наведат и ще си ги приберат дискретно в джоба. Какво общо има това с побоя над нотариуси? Та това е едно и също нещо. Злото има милиони проявления.
Хората, които коментират небивалици под потресващи новини за насилие, четат много малко и обикновено глупости, имат изключително повърхностни, манипулирани от масмедиите и продиктувани от собствения им страх разбирания за живота. Те се размножават и възпитават децата си в омраза, агресия и върла простащина, а когато някой пребие майка им на улицата, се чудят откъде им е дошло.
Единственият шанс това да се промени е да не бъдем като тях, каквото и да ни струва това. Защото тук не е така от самосебе си.
*По време на написването на този текст излезе новината, че журналистът Иво Никодимов от БНТ е бил пребит в Борисова градина от неизвестни извършители.
