Има-няма 10 години от българското членство в Европейския съюз - и утвърдените западни демокрации вече изпитват типичните за източния блок проблеми с политически нацепвания, тежки популисти, крайни националисти и тройни коалиции. Разбира се, в Европа политическите кризи са добре познато нещо, но ако гледаме тенденцията, тепърва пак ще се запознаваме с тях.
Изборите в Германия показаха поредна убедителна, но доста горчива победа за Ангела Меркел, която до последно се надяваше на по-стабилен резултат, на по-добри алтернативи за коалиция, на по-слабо представяне на Алтернатива за Германия (AfD), както и на редица други неща, за които може да си мечтае един германски канцлер.
Големият победител е Алтернатива за Германия
Освен че за пръв път влизат в Бундестага, AfD се позиционират като трета политическа сила, а по всичко личи, че ще са водещ (или поне най-гласовит) опозиционен играч. Още с обявяването на резултатите оттам доволно се заканиха, че "ще я преследват" (Меркел - бел.ав.) и няма да ѝ дават мира. Ако бежанската криза се засили, ако има нови случаи на сексуални посегателства от страна на мигранти, ако въобще нещо по тази тема се случи (а най-вероятно все нещо ще се случи), Алтернативата ще се намеси и ще раздуе проблема до небесата, трупайки политически дивиденти.
Изтокът и Западът в Германия все още са разделени
Берлинската стена я няма от вече почти 28 години, но белезите от нея остават и досега. И докато Западът се радва на прогрес, либерални настроения, интелектуални елити и просперитет, традиционно в източната част на страната националистите са повече. Факт е, че районът е по-беден, а прословутата германска стабилност се усеща по-слабо. Сега там AfD регистрира резултати на втора политическа сила, което само може да покаже, че има немалък брой много ядосани германци, които искат радикална промяна. Към тези резултати прибавете и другата радикална формация - Die Linke (Левите) и ще получите едно още по-голямо недоволно множество, което иска социални промени и повече сигурност.
Най-важната роля на Шулц - да бъде в опозиция
За мнозина в Европа представата за стабилно управление включваше нова широка коалиция между християндемократите на Меркел и социалдемократите на Шулц. И без това в продължение на толкова години рецептата работи успешно. Въпросът обаче е, че именно тези коалиции обезличават социалдемократите, довеждайки ги до един от най-слабите им резултати от близо 7 десетилетия насам. Това обаче не значи, че ролята им в този Бундестаг ще е малка.
Шулц и компания вече отказаха идеята за участие в следващ кабинет с Меркел. Към момента е факт, че единствено шумната опозиция срещу канцлерката може да им върне някакви позиции, но не по-малко важна е ролята им на бариера срещу Алтернатива за Германия. Ако социалдемократите се съгласят все пак да създадат ново правителство с Меркел, това поставя националистите в ролята на водач на опозиционните настроения, което неминуемо ще увеличи обществената им роля, а оттам и гласовете за тях на следващите избори. Иначе казано, ако се даде свобода на AfD да са водеща опозиция, на следващите избори ще ги видим (поне) като втора политическа сила, а това за никого не е добра новина.
Ямайската есен на Меркел
След като канцлерката обяви, че не възнамерява да прави правителство на малцинството, единствените две опции остават тройна коалиция с либералите и зелените (т.нар. коалиция "Ямайка" заради цветовете на трите партии) или да гони Шулц с молба за още един шанс за широката коалиция. Първият вариант сякаш е по-добър за всички.
Вярно, тази коалиция ще се получи трудно, но пък 1) Зелените не са виждали власт от последния мандат на Герхард Шрьодер, а при това подреждане на картите могат да спечелят много; 2) Свободните демократи са естественият съюзник на християндемократите; 3) Алтернативата на това да няма подобна коалиция е много по-лоша, отколкото да я има. И все пак всичко това ще отнеме време, като самата Меркел не се нае да обещае, че до Коледа ще има правителство.
Все пак добрата стара Меркел си остава начело
И няма причина да очакваме някакви кардинални промени. Вярно, неин коалиционен партньор се очаква да бъдат Зелените, които определено са лява формация и ще теглят към своята си пътечка, но в общи линии политиката на християндемократите за цялото управление на Ангела Меркел се съсредоточава върху икономическия растеж и стабилността. И тя едва ли ще да рискува с нещо радикално през следващия мандат. Големият проблем в момента е машината на властта да си върне инерцията от преди изборите. Оттам нататък Мути си знае как да кара колата.
Нека обаче германците да не ги мислим много. Все пак не те са на едно европредседателство разстояние от поредната политическа вакханалия.
