Отричай до последно, а после прехвърли вината. Това е веруюто на българската политика, което се изповядва сред мнозинството от хората с власт - от най-ниското ниво на човека с един печат, до най-високата административна единица. Затова и обикновено при кризи често няма виновни - независимо дали става дума за тежка катастрофа или за административен проблем. Ако успееш да излезеш чист, значи добре си си свършил работата.
Затова и новината, че България отново е заплашена от спирането на пари по еврофондове, не звучи като новина - този филм сме го гледали с ОП „Околна среда" и с парите по „Регионално развитие". Изненадата е, че този път става дума за образование, а то рядко влиза в едно изречение с думата „пари".
Програмата „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", по която временно са замразени плащанията заради установените от ЕК нередности, беше гордост за бившия министър на образованието Тодор Танев. Напускайки поста си в началото на 2016 година, той се похвали, че с нея в образованието са влезли 1,3 млрд. лева (ако трябва да сме точни - 1,37 милиарда лева).
Година по-късно обаче наследничката му - Меглена Кунева и служебният министър Николай Денков си прехвърлят отговорността за проблема с програмата. Нередностите по управлението и контрола й са констатирани, докато Кунева отговаряше за МОН - през октомври 2016 година. Николай Денков, в качеството си на заместник-министър с отговорност висше образование и европейски структурни фондове, е работил по програмата при трима министри - доц. Румяна Коларова, проф. Тодор Танев и за кратко - Кунева (преди да подаде оставка заради различията си с нея).
Кунева обаче твърди, че някой чете неправилно писмото от Брюксел и освен това става дума за предварителен одит. И двамата министри твърдят, че са си свършили работата. За ЕК обаче проблеми има. Вместо да се обясни защо отново нередностите се виждат първо отвън, а чак после се адресират от политиците в страната, за пореден път започна прехвърляне на топката с цел оневиняване и омаловажаване на ситуацията.
Ясно е, че парите от европейските програми винаги се оказват заплашени от пипалата на корупцията и личните интереси. Това продължава да бъде правило от приемането на България в Европейския съюз до днес - 10 години по-късно. Независимо дали става дума за пътища, за саниране или за образование, има ли пари, има проблем. Щом няма пари, секторът не е обект на интерес.
И ако все още нямаме магистрала „Хемус", всеки уважаващ себе си главен път е осеян с дупки, а санирането се превърна във фарс, съдбата на образованието е още по-лоша. То е оставено на самотек, а осмелилите се да станат учители или не са намерили друга работа, или са истински герои.
Ясно е, че секторът има нужда от пари. И то спешно. Но не в средства за запалки и промоционални материали, както планираше екипът на Кунева през лятото. Нито единствено от европейски проекти.
Знаят го и партиите, затова преди избори са щедри на обещания. ГЕРБ иска да увеличи учителските заплати, а образованието да стане национален приоритет. БСП също обещава повече пари за образование, а в програмата на Веселин Марешки то е обвързано с получаване на пари и апартаменти на изплащане.
Ако някой от тях изпълни обещанието си, това ще е новина. Но най-вероятно след няколко месеца предизборните идеи ще са забравени, а образованието ще продължи да си бъде приоритет само на хартия, за който да се разчита единствено на европейски средства.
