"Хората трябва да бъдат питани." Така започва почти всяка защита на пряката демокрация. Следващата реплика винаги е нещо свързано с Швейцария. Отговорът в България на всичко това идва много бързо: 20.22%, 27.9%, 35.3%, 49.3%.
Това е активността на няколкото важни референдума, които са се провели в България след 1989 г., всички от които са се провалили поради ниска активност.
Местният референдум в Стара Загора не е нито първият, нито най-странният. Гражданите много често се интересуват много по-малко, отколкото всички анализатори и политици си мислят.
Един от най-показателните референдуми в България беше този през 2008 г. - „за" или „против" петролопровода Бургас-Александруполис, на който жителите на Бургаска област трябваше да изразят своето мнение. Тогава именно тези хора решаваха дали да запазят местния, собствен туристически бизнес, като отхвърлят петролопровода, или да се съгласят с изграждането му и евентуалните екологични последици.
Нещо повече - те на практика решаваха от името на цяла България бъдещето на първия сериозен енергиен проект след 1989 г. Оказа се, че решението е твърде тежко за носене от повечето от тях. При 27.9% активност референдумът се провали.
Затова "хората трябва да бъдат питани" просто не е достатъчно. Нужно е самите те да искат да отговарят.
А много често дори не могат да прочетат въпроса.
Ето какво пишеше върху бюлетината в Стара Загора:
„Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка" по реда на Закона за общинската собственост и ЗУТ, при граници: от изток - бул. „Хан Тервел", от запад - ул. „Иван Вазов", от север алеята към предприятие „Труд" и от юг - ул. „Христина Морфова"? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активите на Община Стара Загора".
Това не е въпрос, а присъда над всички избиратели, които имат по-ниско от висше образование и по-кратко внимание от това на счетоводител. И това още веднъж показва основния дефект на референдумите - този, който задава въпроса, знае по темата много повече от онези, които трябва да отговорят.
Затова и референдумите са толкова често използвани като политически инструмент за преподреждане на политическите теми на деня.
Колко важна беше мажоритарната система за нашето всекидневие? Колко важно беше електронното гласуване?
Тотално маловажни - щом като се обсъждат в продължение на години и ние все пак живеехме без тях.
Подобни примери могат да бъдат намерени и на други места по света. Дейвид Камерън, например, насрочи референдума за излизане от ЕС с една-единствена цел - за да извади точно тази тема от предизборната кампания през 2015 г. и за да не се наложи да прави този избор сам.
Вярвате ли, че темата за асоциирането на Украйна към ЕС вълнуваше толкова много холандците, за да има референдум? Ако съдим по активността - 32% - не. Той просто беше използван за развихряне на антиевропейска риторика.
Референдумите са демократичен инструмент. Но когато някой ви обещае, че "думата ви ще се чуе" на референдум, не се радвайте. Защото той прехвърля огромни задължения върху всеки от нас, без ние да го съзнаваме.
Задължението да различаваме фалшивите новини и алтернативните факти, задължението да можем да прочетем написаното на бюлетината и да разберем истинския въпрос. Както задължението и да носим отговорност за избора си, който обаче някой политик не искал да направи.
