Тази констатация може да погъделичка неприятно нечии крайно атеистични убеждения, но религията не е задължително лошо нещо. Напротив, за някои хора и дори цели групи от обществото вярата е извор на оптимизъм, спокойствие и надежда, както и своеобразен морален компас.
В ситуация на паника, стимулирана и от лоша тематична "хигиена" в някои медийни редакции, същите тези хора ще се обърнат към вярата си. Тя ще им помогне чисто психологически. Със сигурност обаче няма да предпази телата им от COVID-19 - или който и да е грипен вирус, в този ред на мисли - ако не спазват безкрайно много пъти повтаряните препоръки.
Да поддържаш душата си чиста не е лошо, ама точно сега е хубаво да се наблегне на миенето на ръцете.
И в тази ситуация се появява църквата. Да, между "религия" и "църква" съществува разграничение, което сега може отново да се прояви. Така, както религията може не само да не навреди, но и да помогне в една извънредна ситуация, църквата може да навреди.
На пръв поглед, не умишлено. По-скоро от незнание или от опит да защити собствения си авторитет и догматични учения.
По-рано тази седмица в писмо до членовете на Светия Синод, подписано от патриарх Неофит, бяха дадени препоръки във връзка с опасността от заразяване с COVID-19. Сред тях има и разумни такива - като т.5, която призовава към по-честа дезинфекция в храмовете и отлична лична хигиена на хората там (това може би не трябва да е извънредна мярка, но хайде...), или призива болни да не ходят на обществени богослужения (макар че може да си заразен и да нямаш симптоми - как тогава ще разбереш, че си болен?).
Същевременно от Българската православна църква ясно заявяват, че великденските богослужения продължават по план. Няма да се отказва и Свето Причастие - т.е. даване на хляб и вино, олицетворяващи Тялото и Кръвта Христови.
"Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест, а са лекарство за телесно и душевно здраве", пише в писмото.
На ум веднага идват целуването на икони и пиенето на вино от един и същ съд - представа, която влиза в рязко противоречие с горното твърдение.
"Специално затова, че се причестяваме с една лъжичка, за мен няма никаква опасност", коментира пред БНР ловчанският митрополит Гавриил, давайки за пример историята на църквата - че причастия е имало при най-страшни епидемии без разпространение на зарази.
Окей.
Допълни, че в църквата "никога зарази няма да се предават" и завърши със съкрушителното: "Сега, ако на някой човек вярата му е слаба, това е друго нещо".
Океееееей...
Няма как да се бориш сериозно с подобни аргументи. За голяма част от читателите вероятно това не е и необходимо. Всеки сам може да направи своите изводи.
Покрай темата с църквата и COVID-19 се чу и аргументът, че в храм се ходи доброволно, а не насила. Хубаво, но вярващите, решили доброволно да отидат на църква, не рискуват само своето здраве, а и това на всички хора, с които ще комуникират след това посещение. Но това е детайл, който сигурно изисква по-сериозно мисловно напрягане.
Някак тъжен е този подход на църквата и най-вече някои конкретни нейни представители към една сериозна заплаха за общественото здраве. Повдига съмнения по отношение на компетентност и разум, кара те да се питаш дали тази институция наистина има за цел се грижи за здравето на миряните. Това не е добра реклама на религията в едни все по-атеистични времена.
Но нека не забравяме, че невежеството и арогантността също могат да бъдат заразни. При определени условия тези "вируси" виреят особено добре.
Какво обаче да очакваме, когато в същото време днес от парламентарната трибуна се чу, че коронавирусът може да е "наказание" или "предупреждение" от Бог към човечеството.
Нищо не ни остава, освен, вярващи или не, да се покръстим (без да докосваме челото!) и да изречем едно тихо "Боже, опази!". Най-добре обаче в домашни условия.
