На 12-я ден след ритуалната си екзекуция с бухалки, Лютви Местан проговори с половин уста и също с толкова загатна дългоочакваната вест за нова партия. Това ли е краят на монопола на ДПС в смесените региони? Едва ли.
Гущерът пак си скъса опашката. И друг път се е случвало, без опашката да се превърне в нещо повече. Няма живот след смъртта, поне досега.
Напусналите преди Местан - Касим Дал и Корман Исмаилов, в по-далечно минало Осман Октай - все бивши десни ръце и посърнали млади надежди, подсказват доколко сериозни са шансовете ти, щом „колективното тяло" реши еднолично и безвъзвратно, че трябва да се разделите.
Какво разбрахме от пресконференция на Лютви Местан? Че бил третиран като пионка, че имало медии-бухалки, които го разпънали на кръст, че опитал да откъсне партията от корпулентните сенчести интереси, че настъпил руска мина.
Нищо ново, нищо, което не знаем. Същото, даже с по-директни думи, са казвали и Дал, и Исмаилов, и Октай, че и други бивши.
Явно нищо не е променило към днешна дата, когато в журналистическо надвикване Местан опита да се дистанцира от предишната си функция, а именно - да предлага Делян Пеевски за шеф на ДАНС, да сваля правителства и да балансира регионални интереси, съобразявайки важните решения с Боянските сараи.
Не каза в чий отбор ще играе с верните му отцепници в Народното събрание. Не каза от кого се страхува.
За последните 26 години ДПС пропагандираше, че е единствен защитник на малцинствата - и в поне 19 от тях Лютви Местан е активен участник.
На последните избори партията загуби ключови населени места, а листите й в редица градове бяха разместени отгоре, напук на местните организации. Събраха се половин милион избиратели, част от които представляващи корпоративен и изселнически вот, нивото на етническата партията не бе надскочено.
Тогава какви са шансовете на Местан?
Дългата кариера в ДПС не е достатъчен залог, че избирателите ще припознаят остракирания бивш лидер като политическа алтернатива. Нито подкрепата на главния мюфтия, нито тази на турския посланик. Напротив, в момента това по-скоро би изглеждало като слабост, като поставяне в зависимост, отколкото като предимство.
Каква е гаранцията, че ще настъпи обрат в родопските села, например, където хората са сплашвани, репресирани и индоктринирани, така както БСП прави в Белене, и основната им грижа е дали и как ще си продадат тютюна.
Българските мюсюлмани са умерени, обикновени и трудолюбиви хора, които са разочаровани не от Доган или Местан, не от Русия или Турция, а от абдикиралата българска държава. За ромските гета да не говорим.
ДПС не може да се победи отвътре, както констатира и Местан. Затова се надява да я победи отвън, като спечели хората на своя страна, но същевременно се държи на ръка разстояние от "цялата истина" за ДПС. Само че на този терен дебнат големи акули, които не зачитат витиевати и внимателно изпипани фрази.
