Наскоро в интернет циркулираше една култова снимка от Летище София - средностатистическа родна леля, модел "гастарбайтер", си чака реда на гишето за check-in, понесла под мишница сателитна чиния на Булсатком, 65 сантиметра в диаметър.
"Аха! Износ на стратегически комуникационен уред с двойна употреба под прикритието на ръчен багаж!", си помислил родният Щирлиц, докато си преглеждал Фейсбук-а.
След което се почесал под фуражката и родил Звено. А именно, Национално звено за получаване и обработка на резервационни данни на пътниците в България, превозвани по въздух.
Намеренията - разбира се - са прекрасни. Да се борим трансграничната престъпност и тероризма.
Je suis Charlie, и тъй нататък.
Подобен натиск има в цяла Европа, и то от четири години насам - да се задължат ли авиокомпаниите да отворят системите си, така че всички имена, адреси и маршрути на клиентите им да са на постоянно разположение на службите. В това число - IP-адреси при онлайн резервация, номер и код на кредитната карта, данни за багажа, хранителни предпочитания, специални нужди, и т.н.
Само че освен натиск има и обществен дебат, включително на високо институционално ниво - защото е пълен абсурд всички пътници да се третират като потенциални престъпници - само и само да се намери оправдание за фаталните пропуски на "наземните" служби за сигурност.
Родните институции много обичат да се мерят по ръста на най-големите, да заимстват опит от най-безконтролните и да искат права и привилегии от най-спорните в името на "държавната сигурност".
Резултатите обаче сами излизат на повърхността. Цяла Европа пропищя от българските каналджии, които бродират през границите на Сърбия, Унгария, Австрия и Германия с камиони, натоварени с нелегални емигранти.
Само ДАНС не разбра кога 29-годишният Методи от ромската махала в Лом се превърна от обикновен крадец на коли в главатар на мини-групировка за трафик на хора.
На четвъртата година от съществуването си същата ДАНС проспа атентата в Сарафово - най-големият терористичен акт за последните десетилетия в България. Две години по-късно - проспа фалита на КТБ.
Капацитетът на МВР е още по-печален. Всеки средно интелигентен престъпник с висяща доживотна присъда знае 101 начина да се спаси през граница, без никой да го спре (справка: братя Галеви, убийците от "Амнезия", "Соло" и прочее забележителности с нечисто съдебно минало).
Все пак, да не забравяме, че на родната полиция й отне цяла седмица да разпознае бившия контраразузнавач No.1 Петко Сертов на камерите на ГКПП "Кулата". А човекът дори не се криеше.
Междувременно, по медиите се разхождат "хора с каскети", снабдени с флашки и презаписи от лични разговори. До онзи ден Цветан Цветанов подслушваше министър-председателя и цялата си партия със законно СРС ("Ало, Ваньо"), а откровенията им капеха от службите като през цедка.
Днес председателката на най-големия съд в страната - Владимира Янева - е подсъдима за драстични нарушения при съдебния контрол над подслушването и следенето.
Ами, добре дошли в държавата, в която цари "не терор, а пълна осведоменост", както в Наполеонова Франция.
В подобна държава "държавната й сигурност" няма нужда от повече правомощия. Нужна й е спешна деполитизация и още по-спешна доза интелект.
Иначе България ще си остане такава, каквато я описва Чърчил преди 70 години. Меко подкоремие.
