"Преживявали ли сте нещо подобно?". Не, не ми се е счуло, репортерката наистина задава този въпрос на един от пострадалите в Хитрино. Българската телевизионна журналистика очевидно е преминала на следващото ниво след култовия въпрос "Как се чувствате?".
След адския взрив, сравнил всичко наоколо със земята, е пусната тежката артилерия и въпросите вече са доста по-разнообразни - от простото "Изплашихте ли се?" до вероятно дълго мисленото "Имате ли нужда от психолог?". Какъв се предполага, че трябва да е отговорът на тези въпроси?
А можеше да не е точно така. Можеше първото нещо, за което се сещат в такива моменти родните репортери, да е онази част от Етичния кодекс на българските медии. Нека я повторим, очевидно малко журналисти си я спомнят.
"Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си."
Можеше и всички в българските медии да са гледали онова видео с майката на един от загиналите бразилски футболисти от катастрофиралия самолет. И да са осмислили нейния отговор: "А вие как се чувствате след като загубихте толкова много колеги журналисти?". Отговор на всички онези излишни "Как се чувствате?" зададени по света.
Сензация, изкуствен патос, неуместни въпроси, пълна липса на съпричастност... Така изглеждат българските медии след всяка катастрофа. А горчивият вкус остава дори след всички призиви за помощ на пострадалите в следващите дни.
Ролята на медиите в такива моменти е да информират, без да увеличават травмата на пострадалите. Каква информация носи отговор на въпроса "Как прекарахте нощта?", зададен към един от пострадалите в шуменската болница?
Българските телевизии този път успяха да реагират на момента и да изпратят хора и техника на място. Снимаха страшната картинка с дрон. Не успяха да пренастроят програмата си обаче и от екрана продължиха да се леят безвкусно магазинни предавания. Толкова ли беше трудно да се сменят Аламинут и Мармалад с нещо друго. Уважаващите себе си телевизии имат предварително изготвени списъци с неутрални филми, които да бъдат излъчвани в такива моменти.
И докато телевизиите все пак запазват някакво приличие, то в Интернет са преминати всякакви граници. Наистина ли имаме нужда от уточнение, че парите, които даряваме на БЧК "няма да отидат за бежанци"? Е, от БЧК направиха няколко официални изявления по темата. А искате ли от Националния кръвен център да ви обещаят, че няма да дадат дарената кръв на други пострадали?
А какво да кажем за все повечето теории, че случилото се не е инцидент, а атентат? От родните политици, през руснаците, и американците, не остана незаподозрян в пъклен план за отклоняване на вниманието. И не, не е работа на Ислямска държава. Ние нямаме нужда от Ислямска държава, на български на ISIS му казват "Тука е така."
А наистина ли някой смята първоначалната помощ от 325 лева, отпусната от държавата за спешните нужди на пострадалите, за подигравка или просто е по-лесно да не се замисляме?
Като общество продължаваме да не сме подготвени за трагедии и не знаем как да реагираме каквото и да се случи. Затова репортерите питат глупости, политиците им пригласят, а в социалните мрежи се пишат глупости. Ето защо това няма да е последния път, в който чуваме "Как се чувствате?". Защото в обществения ни договор липсват и мисъл, и чувство. А тази част от картината е "най-страшна".
