На всеки пет години един призрак се събужда и тръгва да броди из Татковината - призракът на латентния кандидат-президент.
Той съществува безсимптомно в продължение на цяла петилетка, но дойде ли време за избори - удря в бъбреците на електората със засилка.
Веднъж навършил 40 години, никой не може да го спре да сбъдне детската си мечта да приема парада от терасата на Мавзолея. Нищо, че Мавзолеят отдавна го няма.
На кандидата не му трябва партиен гръб - той сам си е гарант, платформа и ракета-носител. Просто дебне своя звезден миг с търпението на мухоловка.
Нито отрича, нито потвърждава слуховете-самоделки за кандидатурата си. А когато бие кобен час, излиза от прикритие и обявява "Аз исках да си гледам бизнеса / да си разказвам вицовете / да си пиша доктората в УниБИТ, но те ме принудиха...".
За ефект - някой пали димка върху черджето пред входната врата на кандидата, който и без това още от първото си интервю по пантофи се обявява за жертва на световна конспирация и тоталитарна репресия.
По правило кандидатът е издигнат от "комитет от интелектуалци и хора на изкуството". По правило, за "интелектуалци" минават полковници от запаса и пенсионери от "Научно-техническото разузнаване" на Първо главно.
"Хора на изкуството" са всички останали патриоти-родолюбци, които още не могат да преживеят шока, че "демокрацията ги сполетя".
Не гледай тъпо, българино - колкото по-нелеп имидж и смущаваща биография има кандидатът, толкова по-светско.
Ако не ви харесва Банев - имате си Марешки. Ако не - Каракачанов с неговите 0,99% от гласовете на последните президентски избори.
Или Маргарита Попова, почетният рицар-тамплиер на 2015. Или онази дама, която кашляше от кемтрейлс. Жалко, само Волен липсва, но пък още има време за Светльо Витков.
Прибавете към тях и Слави, и Динко, и Бареков, и Барековица, и още цял куп знайни и незнайни скрити таланти, които носят маршалски жезъл в багажника на "Мазерати"-то си и които не пропускат шанс да пролеят в ефир поне една сълза за "изпокъсаните, кални, гладни, навъсени, измършавели от труд и загрубели от жега и студ" колебаещи се гласоподаватели, наричани "Народе????".
Междувременно "системните" партии се кълнат, че "не е важна личността на президента, а профилът му", и подготвят почвата за поредния полу-анонимен дихател със съмнителни професионални (и още по-съмнителни нравствени) качества, диплома от ЮЗУ, цесия в КТБ и/или офшорка на Британските Вирджински острови.
Не се учудвайте, че най-накрая бюлетината прилича на циркова програма. Като няма хляб, поне да има зрелища. Като си нямаме Рейгън - поне си имаме Жорж Ганчев.
