През 1434 година Козимо де Медичи - първият, който поема контрола над Флоренция и първият, който осъзнава, че изкуството може да се използва за пропагандни и политически цели - поставя специална поръчка на своя приятел скулптора Донатело. Той си пожелава фигура от Стария Завет, която да символизира победата над многобройните врагове на Медичите.
Така се ражда бронзовата статуя на "Давид" - момчето от легендата, което се изправя с прашка срещу гиганта Голиат.
Когато е представена, донателовата бронзова статуя изглежда толкова eксцентрично, че гражданите на Флоренция са скандализирани. През ранния Ренесанс църквата в Италия е изключително влиятелна и скулпторът се оказва подложен на подигравки, но и на смъртни заплахи, заради факта, че неговият Давид е гол и има игриво, съблазнително и донякъде женствено излъчване.
От Древен Рим насам Европа не е виждала такава статуя, която смесва Стария Завет с древногръцките и римските скулптури и пренася всичко това в Ренесанса.
За разкош Донатело своенравно слага едно перо в обувката на иначе голия Давид - ей така, вместо подпис.
Статуята е странна. Статуята е кичозна, но се оказва по своему революционна, а гражданите на Флоренция я приемат единствено благодарение на владетеля Козимо де Медичи, който защитава Донатело от хорския съд.
През 2015-та година в София, България, скулпторът Александър Хайтов получава поръчка от фондация "Българска памет" с председател Милен Врабевски - собственик на "Комак медикал" - компания, която официално е представяна като най-голямата частна научноизследователска организация в Югоизточна Европа.
Идеята на поръчката на Врабевски не е да се утвърждават християнски, общочовешки или каквито и да е било ценности (не дай си боже да се смесват епохи!), а да се "създаде място на национална гордост и памет, което да присъства адекватно в културния пейзаж на столицата".
Това е регионална поръчка, обслужваща популярната идея за великото българско минало, която се учи и в училище.
Оттук започват разликите между цар "Самуил" на Хайтов и "Давид" на Донатело. Едната статуя отвежда хората през историята някъде в съвремеността и после - много напред. Втората води зрителите някъде назад в историята. Едната сама по себе си е памет. Другата напомня, че би трябвало да имаме памет.
За да спаси силно демодираната за 21 век идея, скулпторът Хайтов решава да сложи на статуята на цар Самуил светещи диодни очи.
От Древна Гърция насам Европа не е виждала статуя с такива "страшни очи".
За напълно обеднелия и ограбен духовно български народ обаче творбата на Хайтов е революционна.
Особено революционна се струва статуята на хората, които не разбират защо "Давид" на Донатело е революционна. Ако изобщо са я виждали.
Преди няколко дни, подкрепян от разединеното българско общество и държава, които, за по-лесно, търсят обединение в историята, Александър Хайтов представи новата си статуя във Видин.
Тя е на цар Иван Срацимир - онзи, при който България попада под османска власт и който умира, когато великият скулптор Донатело е вече роден.
Този път светещите елементи са три и, за да не обърка някой какъв по народност е този владетел, разбира се - скиптърът, жезълът и короната светят в бяло, зелено и червено.
С нетърпение очакваме какво ще свети на третата статуя на цар Борис I.
Така или иначе е ясно, че царят няма да е гол и няма да има перо, втъкано в обувката - ей така, вместо подпис.
