Ако смятате Държавна сигурност за нещо лошо, мракобесно и подмолно, о, заблудени от врага български чада - очите ви ще отвори Божидар Димитров, първият историк на републиката.
Вместо да кротува при антиките в НИМ или да измисли по-ефективен отпор срещу иманярите и трафика на културно-историческо наследство, той възнамерява да взриви книжния пазар - със своето агентурно досие - от архивите на Ватикана, през мистериозното отмъкване на оригинала на „История славянобългарския" от Зографския манастир... до превръщането му в историк на всеки километър.
Поне нещо да взриви, както се казва, след като нито Созопол стана втори Ерусалим с мощите на Св. Йоан Кръстител (автентичността им се оспорва), нито вампирите се оказаха вампири, нито 2 милиона и половина кръвни братя получиха български паспорт, а съседите продължават да оспорват авторските права за ракията, шопската салата и шкембе чорбата.
Да, историята за Божидар Димитров е добре да свърши някъде преди битието му на министър без портфейл, когато редовно шокираше медиите, македонците, имигрантите и политическите му критици, които го питаха как по силата на едно приятелство преживя катарзис да напусне БСП за сметка на ГЕРБ.
Явно за онова паметното минало Димитров тачи най-добри спомени, след като ще публикува „цялото" си досие от Държавна сигурност, „до последния лист". Новият бестселър ще се казва "За кожата на едно ченге - Тервел, Кардам", но каква е ползата? Още повече, че книгата ще излезе 6 години, след като Димитров официално бе обявен за агент на ДС.
По-добре наистина да издаде сборник с афоризми. Онова за „шибания народ" още го помним.
