Разбирате ли френски?
Въпросът е подвеждащ - не питаме дали четете Молиер в оригинал.
Въпросът е: разбирате ли правилно какво казвате, когато заявявате Je suis Charlie? Разбирате ли езика на държавата, чийто Закон за свободата на словото датира от 1881 г.?
Разбирате ли непокорния дух, възпитаван в столетия на революции и съпротива срещу системата? Разбирате ли езика на безпардонно-свободното слово? Разбирате ли смелостта на подигравката, зашифрована в болезнения хумор на Charlie Hebdo? Разбирате ли журналистиката като позиция? Като защита на мнение? Като борба на идеи?
Разбирате ли жеста на държавата, която години наред осигурява полицейска охрана за редакцията на издание, осмиващо и обществото, и управниците му?
Разбирате ли жеста на милионите французи, които в сряда вечер напълниха площадите от гняв, че се посяга върху живота на хора, въоръжени с молив, лист хартия и собствено мнение?
Разбирате ли жеста на журналистите от френската преса, които обещаха да дадат целия си ресурс на оцелелите от Charlie Hebdo, за да не спират да си вършат работата дори след атентата?
Да преведеш свободното слово от френски на български, е трудна задача.
Не разбираш защо по първите страници на 5-те най-тиражирани всекидневници в България илюстрират новината със снимка на труп, а до нея - с тлъсти букви - Je suis Charlie. Не схващаш смисъла в демонстративната "колегиална солидарност" след въпроса "Ама те не си ли го изпросиха?".
Нещо се изгуби в превода между Париж и София.
И няма как да е по-различно, когато тук никой не говори за онези български журналисти, които продължават да работят въпреки, а не с подкрепата на работодателите си. За онези гласове, които едва успяват да пробият пегела на (авто)цензурата. За криворазбрания "баланс". И за моркова и тоягата, с които несъстоялите се софийски Наполеоновци запушват устата на "четвъртата власт".
Минутата мълчание е и време за размисъл. След това идва време за разговор.
