Справедливост за 1 стотинка

За пореден път Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България.  Този път - за 30 000 евро обезщетение и още 3605 евро съдебни разноски. Този път - и не за първи път - за нарушаване правата на престъпник.

Но с какво този път е различен от всичките други пъти?

Ами, да кажем, с това, че държавата е лишила въпросния престъпник от едно наистина много важно човешко право. Всъщност най-важното - на живот. С други думи, убила го е.

Историята е стара, от 1999 г., но е достатъчно шокираща, за да си я припомним.

Обявеният за национално издирване Ганчо Въчков-Ганеца се крие от полицията 3 години. Лично тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев го обявява по телевизията за автокрадец номер 1. Полицията му приписва двайсетина кражби на коли срещу откуп. Което е доста странно - 20 от сигурно 20 000 такива кражби в ония години и - „автокрадец номер 1"?

Започва целенасочена операция за неговото издирване и залавяне. В следващите 6 месеца Ганеца 3 пъти се изплъзва на полицаите. Накрая го засичат в кола на кръстовището на "Патриарх Евтимий" и "Раковски". Започва престрелка и лудо преследване през половин София. Според някои това е било чиста засада, устроена на Ганеца от неговия ортак в „бизнеса", който е имал неизяснени отношения с МВР.

В покрайнините на София Ганеца изоставя колата си и бяга, но е открит и атакуван от спецполицаите. Според полицаите те просто отвърнали на огъня. Според очевидци Ганеца е изстрелял 3 куршума с пистолета си и е бил прострелян в главата. Според полицията пък той е опитал да се самоубие и е откаран в безсъзнание в „Пирогов", където умира на операционната маса. Според някои твърдения, експертизата е установила охлузвания от белезници на ръцете му. Според друга версия последвалата аутопсия е показала, че 45 от 48-те му рани са били смъртоносни, тоест бил е брутално разстрелян още на място.

Родителите му подават жалба, но прокуратурата претупва разследването дали полицията е действала правомерно. У някои журналисти възникват въпроси относно действията на полицията, но отговор те така и не получават - МВР официално отчита крупен успех срещу престъпността.

11 години по късно едва ли някой знае истината за това, какво наистина се е случило в покрайнините на София и в какви точно отношения е бил Ганеца с МВР.

Страсбург обаче ни казва едни други истини. „При преследването полицията изобщо не е имала стратегия, насочена към минимизиране на употребата на огнестрелно оръжие" означава, че спецчастите са стреляли, за да го убият, а не да се защитават или да го заловят. Което и постигат. „На разследването му е липсвала цялостност и обективност, а прокурорските органи не са предприели всички необходими мерки за изясняване на обстоятелствата около смъртта на Въчков" пък се превежда, че прокуратурата вместо да си свърши работата, е замазала случая.

Става дума за един престъпник - жив или мъртъв, няма значение. И даже по-добре мъртъв - хората ще са доволни, че бандитите стават с един по-малко.  Може би това са си мислили тогава отговорните за случилото се хора и органи.

11 години по-късно всеки от нас ще плати на родителите на разстреляния автокрадец Ганчо Въчков обезщетение за това, че полицията и прокуратурата тогава са нарушили не просто правата му, а ЗАКОНА - онова, което са призвани да защитават.

33 605 евро не са много пари за държавния бюджет или за нас като данъкоплатци - всеки български гражданин ще плати на родителите на Въчков горе-долу по една стотинка. 33 605 евро обаче са много пари за всяко българско семейство, дори и за богато такова. И отиват в семейството на човек, който се е занимавал с това да краде и изнудва.

Това са само факти. А сега да теглим чертата.

Един човек днес щеше да бъде на свобода, ако беше невинен, или в затвора, ако беше виновен, заловен и осъден. Вместо това той е мъртъв. Със смъртта му преди 11 години никой не стана нито по щастлив, нито пък кражбите на коли срещу откуп и другите престъпления спряха тогава. Вместо това сега всички ние, невинните - включително жертвите и пострадалите от кражбите на Ганеца - ще плащаме на семейството на престъпника!

Въпросът не е в 1 стотинка. Въпросът е - това ли е справедливост? И - това ли е онова, което иска(х)ме от правоохранителните и правораздавателните органи?

Отговорите се набиват в очи до болка. Насилието не ражда справедливост. Престъпването на закона никога не води до добро. Целта не оправдава средствата.

А онези, които се занимават със спазването и прилагането на закона, трябва да са кристално чисти като в песен на Веселин Маринов (не е смешно). Всичко друго е път, който не води към храма, а - дори и постлан с добри намерения - към ада.

Уважението към и опазването на човешките права е първата стъпка по верния път. Поуката от грешките - собствени и особено на тези преди нас - е втората.

Съгласен ли сте, министър Цветанов?

Новините

Най-четените