Клинична е неспособността на БСП да осъди Народния съд и всички жестокости от комунизма. Дали от страх, че ще се наруши паметта на онова прекрасно, пурпурно време, в което са текли реки от злато, дали заради собствения си електорат, който сам не би направил подобно нещо, дали по някаква друга причина, никой не знае.
БСП просто отказва да признае, че Народният съд е бил нещо грозно и жестоко и е довел до смъртта на хиляди хора. Оттам ще пускат шегички за измъчване на нечии дядовци с агенти от ДС (по Крум Зарков), ще се пенявявят за борбата с фашизма, но официалното заклеймяване на насилието на този режим няма да дойде.
А ако питате някой от хардлайнерите там, те ще продължат да говорят за това как с Народния съд са наказани фашистите, подлеците, крадците и военните престъпнци, потисниците на обикновените хора и т.н.
Затова се търсят и всевъзможни причини и начини да го оправдаят. Оправдания с повод и без повод.
Последният подобен опит е декларацията на червените срещу Луковмарш. В голямата си част тя не е толкова политически и идеологически отпор срещу личност с толкова спорна слава, колкото именно оправдание на Народния съд.
Съвсем спокойно може да се каже, че това е декларацията, която БСП не изкара в Деня за почит към жертвите на комунизма, защото щеше вече да е твърде нагло. Този път поне са искрени в позицията си и защитават насилието на онзи режим с пълна сила.
Според тях, именно заради такива хора като Христо Луков я е имало цялата тази смачкваща машина, осъдила и убила хиляди. Именно заради подобни фашисти са напълнени затворите и е вдигнат концлагера Белене. И така нататък червени опорни точки.
Фашистката заплаха в България, която така и не влиза в активни бойни действия, докато е на германска страна, е тази голяма мантра, с която след това се оправдава всичкото насилие.
Факт е, че убийства и мъчения полицията е извършвала и преди 9 септември именно срещу комунисти, факт е, че има Закон за защита на нацията, който поставя евреите у нас в положение, което на практика ги лишава повечето им граждански права. Факт е и, че Христо Луков е един от разпалените поддръжници на Третия райх в България, а Съюзът на националните български легиони е доста повлиян от хитлеровия националсоциализъм.
Проблемът е когато тези факти започнат да се извъртат.
Защото Луков е убит в атентат от комунисти, а не е съден от Народния съд. Под ударите на самия Народен съд попадат далеч не само близки до Третия райх българи, но и много обикновени хора, предприемачи, политици, журналисти и общественици, които просто имат свое мнение, различно от това на Отечествения фронт и комунистите.
За да дойдат годините след това и БКП да се обърне срещу всичките си съюзници, участващи както в преврата, така и в Народния съд.
За да може днешните й наследници от БКП не просто да защитават със зъби и нокти жестокостите на онова време, но и да проповядват националистически послания, наподобяващи тази на ген. Луков и неговите легиони.
Колкото до самата позиция на БСП срещу Луковмарш, тя е освен всичко друго и една голяма мечешка услуга към идеята той да бъде разрешен.
Подобен начин на отричане само би призовал нови хора да играят контра на социалистите, именно заради това фанатично крепене на Народния съд.
А когато крайнодесните излязат в събота с униформите и факлите си въпреки всички забрани (както правят всяка година така или иначе) всички политически приказки на заклеймяване ще звучат еднакво кухо.
