БСП изненада всички и е на път да спечели поне състезанието по абсурдност в тази президентска кампания. А то, признаваме, е оспорвано.
Колкото по-близо идва заветната дата, толкова по-мътна изглежда ситуацията. От ГЕРБ се носи само тишина, както казва Стефан Цвайг - такава "дълбока тишина, в която премълчаните мисли проговарят".
Процедурата по издигане на кандидат на Реформаторите се превърна във фарс, какъвто само в дясно могат да си забъркат.
На този фон левицата изглеждаше като корпус за бързо реагиране - докато в ГЕРБ се чудеха накъде духа международното положение, а Реформаторите уточняваха кой повече не става за президент, Корнелия Нинова и Георги Първанов успяха да издигнат генерал Румен Радев като общ кандидат. Но много общо не е на общо, би казал народът.
Когато всички очакваха БСП и АБВ вече да канят Любе на водка и сельодка, дойде драмата.
Проблемът този път не е кой да е кандидат, а чий да е той.
Първо Георги Първанов засипа с похвали напусналия ВВС Румен Радев, после Корнелия Нинова обяви, че лично тя го е предложила.
Тогава АБВ поиска да издигне вицепрезидента, а от БСП започнаха сондажи да предложат партийна кандидатура за поста. Накрая двете леви партии се обвиниха взаимно в изнудване и преговорите бяха прекратени.
Така генералът на родното ляво, който се готвеше за полет към Дондуков 2, се оказа в ролята на дете на разведени родители, а битката на лявото срещу Бойко Борисов завърши преди да е започнала.
Изключително любопитно е какви неизпълними условия са поставили от АБВ, за да ядосат толкова сериозно ръководството на БСП.
Нищо чудно цялата еманципация на Корнелия Нинова накрая да се окаже чиста проба театър за сплотяване на колектива.
Ако ли не - генерал Радев ще трябва да се приземи някъде другаде, а не на Дондуков 2, защото загубата ще му е в кърпа вързана.
И докато вляво тепърва ще уреждат развода, вдясно май се подготвят за брак по сметка.
Поне две и половина от партиите в РБ (БЗНС, СДС и Касим Дал) се обявиха за коалиция с ГЕРБ, а други две си обявиха "война" с неприемливи кандидати (ДБГ не приема Гроздан Караджов, а ДСБ има резерви към Велислав Минеков). Не можем да ги виним особено.
За десерт Реформаторите поръчаха социологическо проучване на Галъп, което установи, че фаворит сред избирателите на блока е Огнян Герджиков.
Дори да отминем въпроса "Къде от Галъп са намерили избиратели на РБ?", остава другият - "Защо отказал номинацията си кандидат е включен в анкетата?". Или може най-важният: "Не беше ли Герджиков и кандидат на БСП в двойка с Царя?".
Като компромис Трайчо Трайков каза, че е готов да се оттегли при "подходяща кандидатура на ГЕРБ", а генерал Съби Събев обяви, че е готов за вицепрезидент както при самостоятелно явяване на изборите, така и при коалиция с ГЕРБ.
Не бих се учудил, ако в близките дни генерал Събев се предложи и на БСП.
А дали пък да не удължим мандата на настоящия президент, докато партиите се разберат кой да го наследи?
Този модел вече сме го тествали със СЕМ и БНТ... и очевидно работи. И без това нямат навик да питат Росен Плевнелиев, когато го номинират.
