Неизбежна отбрана ли е, ако се прибереш мъртво пиян във вилата си и завариш там човек? Особено ако този човек е слаб и видимо възрастен, а ти, без да му дадеш възможност да каже и дума, го спукваш от бой до смърт?
Убийството на поклонника Коста Янков показва грозни и дори нечовешки детайли на това какво може да ти се случи, ако случайно се загубиш в тъмното.
Както и че за много хора у нас все още идеята, че щом ти е в дома, можеш да правиш с човек всичко, каквото решиш, продължава да е по-силна от закона.
Историята е ясна - поклонникът се опитва да намери църквата на село Дрен, в която да отседне за вечерта, но заради влошеното си зрение се отклонява от пътя и попада във вилата на бъдещия си убиец. Там го намира и собственикът, пиян на мотика, който пред погледа на възрастната си майка и малката си дъщеря пребива до смърт злополучния посетител. Възможното обяснение - помислил го за крадец.
И тук идва проблемът. Дори и по новите лежерни правила, които депутатите се опитват да прокарат в Наказателния кодекс, в тази ситуация има неоспорима вина за убийството.
Че е тъмно, че може да е крадец, че има влизане в двора на дома му... всички тези неща биха били облекчаващи вината фактори, ако действително ставаше въпрос за отнемане на живот при самозащита. Не това обаче изглежда да е случаят.
Абсолютен факт е, че по закон всеки е невинен до доказване на противното. Освен ако законът не бъде взет в собствените ръце и не се приложи със сила. Тогава няма значение виновен или невинен си - не законът, а друг решава съдбата ти.
Нито едно от тези неща не оправдава системния акт на побой до причиняване на смърт, нито цялата бруталност, с която е извършено деянието.
Това не е случаен удар, причинен от страх, който се е отпелснал и е довел до смъртта на възрастния човек. Според данните от прокуратурата следите по тялото показват душене и нанасяне на многократни удари.
Дори не можем да говорим за действия от страх. Тук става въпрос за жертва на 77 години и извършител на 46, който освен всичко друго е с присъда за нанасяне на лека телесна повреда и е известен с тежкото си и изключително агресивно пиянство.
Цялата тази история е невъобразимо страшна, както заради жестокостта, с която е подходено, така и заради самия факт, че мъжът е убил човек пред очите на 10-годишната си дъщеря и възрастната си майка.
Над всичко обаче има един по-голям проблем, който надскача самото зверско деяние, и това е увереността на извършителя, че има право да убие този, който е нарушил неприкосновеността на дома му. Просто така. Първо стреляме/бием, после питаме.
Въпросът е, че тук, колкото и понякога да изглежда, че налагането на Закона го няма и всичко е оставено на произвола, не сме в Дивия Запад. И Закони има. Това, че не се познават, или че някой си мисли, че принципно не прилагат, не дава никакво оправдание да "вземеш нещата в свои ръце".
Още по-малко с тези ръце да убиеш човек. Защото в случая не говорим за просто ступване на апаш, който ти е влязъл в дома, не говорим дори за нанасяне на телесна повреда. Тук говорим за убийство, както и за принуждаване след това на друг човек да ти помогне да се отървеш от трупа.
Преминеш ли тази граница, ти вече не си онеправданата жертва, която Законът не защитава, ти минаваш от страната на онези, които Законът трябва да наказва.
Че държавата трябва да приеме по-сериозни мерки за решаване на проблемите с дребната престъпност, особено по малките населени места, е безспорен факт.
Също както е факт обаче, че това е работа на държавата, а не на самозвани местни шерифи с желание да бият. Защото попадне ли там правосъдието, както се вижда в случая с Коста Янков - туристът, тръгнал на поклонение до Рилския манастир, и Бог не може да те спаси.
