У нас авторитети няма, държава няма, други няма. Има милиони велики Аз-ове, но сред тях рядко вирее нещо много, много важно, което първо ни прави човеци, а след това всичко останало.
Нарича се съчувствие. Чувството да ти пука. Просто да ти пука за нещо, за някого, освен за собствената ти личност и свързаните с нея лица. България, няма да се учудите, е на последно място по дарения и оказване на помощ на непознат в ЕС. И също така заема обидното 118-то място в света по благотворителност от 135 държави.
Не помагаме, защото не знаем. А не знаем, защото не ни пука. Вместо да разберем, отричаме, защото е по-модерно да си вездесъщ лидер на мнение в социалните мрежи. Или обръщаме гръб, защото е по-лесно.
Нормално ли е група мъже да пребият до смърт работник, защото не им позволил да минат по забранената и още недовършена магистрала „Струма"? В участък, където все още се полага асфалт?
От непукизъм стигнахме до нихилизъм, до агресия на самообявилия се за силен срещу нарочения от него слаб. Закони няма, морал няма, отговорност няма. Има далавери, има мъже с татуировки „Сделка" на врата с латински букви - днес видях един такъв в Пловдив, има ученички, които пребиват своя приятелка, защото била по-хубава.
Не, не казвайте, че проблемът е в „лошия пример", в такива като кмета на Балчик, който си поръчва луксозен автомобил за 150 000 лева със спортен волан, в митничаря, който си стори къща на брега на язовир, във всички доказано чисти политици, които развращават хората с тяхната законова неприкосновеност.
Тук логиката е обратна, защото въпросните личности, хванали Господ за шлифера не падат от Марс.
Проблемът е, че обществото ни е съставено от изолирани атоми, които отблъскват всички други проблеми, случки, реалности, вселени. Във хората, които злоупотребяват с правото на силата или със силата на правото.
Даваме ли си сметка, че живеем в граждански феодализъм, във полу-демократична автаркия*, в собствен свят.
Атентати в Тунис и Франция? Криза в Гърция? Кво ти пука, нищо че Гърция е съсед, с което пряко ни заплашва, а Франция е на три часа път със самолет.
Какво ти пука, наистина, след като още първата стъпка не е направена - осъзнаването на собствения ти проблем.
* - автаркия - самозадоволящо се стопанство
