Ромският дискурс окончателно се преобърна благодарение на президента Саркози. Довчера ромите бяха правозащитен проблем за страни като България, а сега са такъв проблем за страни като Франция - родината на човешките права, която ги експулсира и е сочена с пръст от цял свят.
Ромите вече са чисто вътрешна интеграционна задача за страни като Румъния и България. Нищо, че членките на ЕС се водят европейско семейство. Това е семейство с доведени деца, в което Франция и още 5 страни могат да кажат на Румъния и България да стоят още дълго извън Шенген заради ромите си.
Доскоро у нас грижата за ромите бе предимно правозащитна. Огромни средства се изляха в неправителствени структури, с изключително слаб обществен ефект. Немалка част от донорските пари бяха безогледно опоскани от "собствениците" на ромските ен-джи-о-та - роми и българи, които си построиха къщи, купиха си коли и хрантутеха рода до десето коляно с хонорари срещу нищо работа.
После донорският Запад се усети, че акцентът трябва да е върху интеграцията. Огромната част от парите пак отидоха в пилотни проекти и безмислени мегаинициативи като "Десетилетието на ромското включване". Малка част от средствата отиде директно при "потребителите", още по-малка част от тях пък постигна относително траен ефект. Например някои се изучиха, други получиха помощ да се квалифицират и да си намерят работа.
Сега обаче ако Западът каже „оправяйте се сами, иначе затваряме границите", това ще е поредната му колосална грешка по ромския проблем, след правозащитната.
Когато дълги години след 1989-а се смяташе, че ромите са дискриминирани на етнически принцип и всичко се решава чрез осигуряване на техните човешки, граждански и социални права, никой не се питаше за социалната включеност на ромите.
И че нарушението на правата им в повечето случаи не е етнически, а цивилизационно мотивирано - понеже повечето от тях не живеят по начина, по който живее останалото население. Етническото мнозинство у нас няма цивилизационен проблем нито с малобройните арменци и евреи, нито с многобройните турци. (За разлика от французите, които имат много повече проблеми с милионите араби и афроамериканци, отколкото с няколокото хиляди румънски и български роми).
Цивилизационната пропаст се възпроизвежда и задълбочава с гетоизацията на ромите. В "Столипиново", "Факултето" и стотиците по-малки гета из страната няма как да се провежда адекватна интеграция, нито как да се полагат индивидуални усилия за излизане извън практиките на анклава. В същото време колкото по-голям брой роми живеят в гета, толкова по-расистки става техният имидж - "ами те са си такива по рождение". Нищо, че има хиляди роми в градовете и в селата, които живеят "не по ромски", а като останалите.
Затова не е въпросът ромите да бъдат изгонени от Франция, а от гетата. Впрочем, оттам ги гонят, тъкмо защото се гетоизират. И съвсем лицемерно Париж ни казва "интегрирайте си ги, много сме загрижени за съдбата им". В същото време обаче няма нищо против те да си стоят в нашите гета и да спусне шенгенска бариера и пред всички останали български граждани.
Французите имат право, че свободното движение на хора не означава погазване на всички останали норми. И че изгонването от страната е индивидуално, за конкретни прегрешения, а не колективно, по ромски признак действие, макар и "съвкупният продукт" да е "ромски".
Българските граждани също имат право, че "правото" на самобитна номадска култура не означава право на самонастаняване - един от движещите механизми на гетоизацията на ромите. И изгонването им от завладените територии не е колективно, по ромски признак, а заради погазването на права на собственост и всякакви градоустройствени и санитарно-хигиенни норми.
Но това не е решение, а замитане на проблема под друга черга. Французите прехвърлят задачата за интеграцията на ромите на българите, а българите от едно населено място я прехвърлят абстрактно на българи от друго населено място - "не ме интересува къде ше отидат, важното е да не са тук". (Помните ли разкарването на Зрънкови...)
Така че задачата по премахването на гетата очевидно не е по силите не само на една отделна община, но и на една отделна държава. Ромите трябва да бъдат настанени така, че да не създават компактни маси, а в някакъв смисъл ромските семейства да бъдат атомизирани сред местните общности. Това ще създаде много по-добри възможности както за гарантиране на индивидуалните права, така и за човешкото развитие на всеки ром.
Но предизвикателствата - освен финансови и организационни, имат и колосални човешки измерения. Подобна мащабна политика включва както постигане на базисно съгласие сред ромските общности и сред общностите на останалите български граждани, така и неизбежни инструменти на административна принуда. Което крие опасности от нарушение на права - и подклаждане на нови конфликти.
Затова е необходима единна, дългосрочна, добре планирана и финансирана европейска политика за интегрирането на ромите в обществата на страните-членки. Иначе Европа ще продължи да тъне във фарисейщината между десетилетия на ромското включване и експулсации в родината им.
