Ето какво стана.
Един изключително известен български (да подчертаем дебело "изключително известен" и "български") автор на около 16 заглавия, видели бял свят, благодарение на "Сиела", внезапно се превърна във вече бивш автор на издателството, но категорично даде да се разбере, че ще си остане автор на кратки и не толкова кратки изцепки.
Та това е Калин Терзийски - както той самият лично вече обясни на целокупния български народ, като свободна личност, стояща над останалите, той няма предразсъдъци, скрупули и спирачки и с пълна увереност продължава напред... И към дъното.
А изцепките му, които от днес нататък ще могат да бъдат помествани изключително и само онлайн, явно ще продължат да бъдат с все така патриотичен привкус, да носят добре отработената морално-поучителна насоченост и до една да бичуват нравите на "заядливия" българин.
Но това ни най-малко няма да промени истината, че този път носителят на Златното перо за принос към българската литература и на Европейската награда за литература (нека и това да подчертаем за хиляден път) успя да сложи много сериозен прът в колата на кариерата си - и то при условие, че "Сиела" публикуваха всички негови плитки и по-дълбоки въздишки, включително неща, които вероятно други издателства биха върнали по ред причини - дори такива, да кажем, литературни.
Да писнеш на издателството, което в най-голяма степен се съобразяваше с принципа, че щом има търсене - има и предлагане - и прощаваше всичките ти графомански вопли - не е малко геройство.
Да предложиш за публикуване текстове, които вече са собственост на друг - също.
Но най-голямото геройство е за капак да създадеш статус във Фейсбук, в който да обвиниш за изцепката си "редакторчетата" в издателството, които "си бачкат" и издават книги на Наско Сираков "за пари". Това безочливо отношение към труда на хората, които са подали ръка да публикуват книгите, които може би друг също би нарекъл "халтура", за жалост показва сериозния морален срив, случващ се с Калин Терзийски.
Наистина е тъжно да се изживяваш като неразбран герой, когато си сред най-печатаните писатели в момента. Тъжно е, а и дълбоко невярно, също така да си въобразяваш, че българската литература се крепи само на теб.
Но тук също монетата има две страни и си струва да се запитаме: а дали издателство "Сиела" все пак не носи известна морална вина, че подсили хиперегото на писател, който след толкова издадени книги все още няма професионализма да предложи нещо ново, непубликувано досега?
Във всички случаи стойността на един автор се определя и от някои такива, напълно невзрачни, погледнати от височината на Олимп, подробности.
Но именно те имат много по-голямо значение, отколкото бомбастичното самохвалство, позата на национално загрижен културтрегер и факта, че писателят живее "с една от най-красивите българки, която е имала нещастието да се ожени за малоумен милионер".
Всъщност това последното никой не го интересува, когато си избира книга от рафта в книжарницата.
