Когато бяхме деца, дългата лятна ваканция си беше съвсем в реда на нещата. През половината лято на море с родителите, които са взели 2-3 седмици отпуска, а през другата половина - при баба и дядо.
Сега обаче бабите и дядовците със свободно време са дефицит, а родителите, които могат да си вземат толкова дълга отпуска, още по-малко. Лятото за голяма част от децата се свежда до апартамента, компютъра, смартфона, спорадични излизания с приятели, седмица на море или на планина с родителите и различни активности обединени от общото наименование "летен лагер".
Така на 15 септември, въпреки ясното осъзнаване, че училището идва с всичките си досадни и на моменти безсмислени страни, децата отиват с усещането за освобождение, защото най-сетне нещо ще започне да се случва. Родителите си отдъхват, защото се задават няколко месеца, в които могат да подредят програмата си.
Всъщност идеята за намаляване на лятната ваканция спрямо есенна, зимна и пролетна, или както там ще изглежда крайният проект на МОН, не е толкова лоша.
Ето и няколко причини:
Дългият период без училище нарушава сериозно ритъма на учене и разрушава изградените навици. След 15 септември се губи един значителен период от време от няколко седмици за адаптация отново към учебния процес.
Като добавим към тях и последните няколко седмици на учебната година, в които учениците отново не учат, обзети от еуфория за предстоящата ваканция, имаме един период от около месец и половина учебно време, който е на практика неефективен.
Ако лятната ваканция се намали за сметка на пролетната, зимната и една кратка есенна и друга февруарска, този ефект ще бъде намален значително.
Преразпределението на ваканциите ще създаде много по-балансирана учебна година, която няма да оставя децата толкова уморени и жадни за почивка в края на учебната година. Това е особено важно за малките ученици, които, веднъж влезли в образователната система, стават жертви на всичките й дефекти и битови проблеми, като ненужно ранното ставане, тежките раници, лошата храна и т.н.
При едни регулярни ваканции - на всеки 8 учебни седмици по една почивна, както например е във Франция, умората няма да се е натрупала толкова тежко и учениците ще могат да са по-съсредоточени в изпитите си.
Иначе казано, идеята за по-кратка лятна ваканция търси да даде баланс в учебната година между усилия и почивка. Баланс между работата на родителите и това кой да се грижи за по-малките деца. Баланс и в самото преподаване.
И не е лошо тази идея поне да се обсъди, преди да бъде заклеймена и отхвърлена, както повечето предложения за промени в образованието.
