Сряда, 13 април. Редовното седмично заседание на Министерски съвет.
Думата взема премиерът Бойко Борисов: "Искам да взема отношение по три теми".
Първата от тях е поисканата от ДСБ оставка на министъра на транспорта Ивайло Московски. Последвалият разговор е на ниво първа група в детската градина.
Премиерът е обиден, че от Реформаторския блок искат оставката на министъра. Вицепремиерът Кунева бърза да уточни: "Не от Реформаторския блок, а от една партия", а лидерът на СДС Божидар Лукарски посочва с пръст виновното другарче "От ДСБ, г-н премиер".
Разговор в стил "Ааа, другарко, не сме му ние счупили камиончето, Радан беше" е всичко друго, но не и поведение на лидери на партии - били те управляващи, опозиция или двете.
Вече разбрахме, че от началото до края си коалицията Реформаторски блок е предизборен трик. От причините за формирането ѝ, през влизането в управляващата коалиция до излизането на една част от нея. Лукарски си го призна, без да иска, в нощта на изборите, с действията си останалите просто го потвърдиха.
Радан Кънев наскоро каза, че с Кунева и Лукарски не си говорят от месеци, а парламентарната група на блока е разделена от първия ден на този парламент.
"Това, че има определени депутати, които се изявяват като самостоятелни бойни единици, моля да не бъде вменявано като вина на целия Реформаторски блок", казва Лукарски. Това, че всички членове на блока се изявяват като самостоятелни бойни единици, обаче няма как да не бъде.
Събраха се заедно, за да седнат на депутатските банки, а някои да се разположат в министерските кресла. В момента са заедно заради някои "екстри", полагащи се на парламентарните групи: участие в комисии, време за изказвания и т.н.
И си говорят през медиите.
Така както депутатите на ГЕРБ пишат декларации до премиера, когато той е в Брюксел, а една част от ГЕРБ бламира друга част от ГЕРБ. Българското дясно от години смята, че е длъжно да занимава обществото със себе си.
Сутрин са сърдити един на друг, след обяд - на всички останали, че не ги разбират.
Сякаш за да потвърди последното идва и втората тема, която вълнува премиера. За пореден път думите му не са разбрани правилно, а всъщност е искал да каже съвсем друго. По точка три пък министър Лукарски не е разбран правилно от Агенцията за приватизация.
И така отново, ден след ден, месец след месец, избори след избори. За да стигнем до момента, в който се обсъжда раздаване на перални и хладилници като стимул за гласуване.
Защото изборите вече са като онези талончета за триене, дето ги продават в Lafka. Триеш, докато не се усетиш, че хубавите обещания са само по телевизора.
Както казва премиерът: Толкова.
