БСП отново организира традиционното си митинг-шествие-протест по случай международния празник на труда 1 май.
Колко е международен - друг въпрос. Колко е празник - също. НО!
Да живей 1 май, другарки и другари! Да ни е честит официалният празник на БСП! Това все пак е единственият ден в годината, в който партията се сеща, че (уж) има беден, трудещ се, пролетарски електорат и се обръща директно към него.
Това е единственият ден, в който червените мобифони вземат под ръка червените бабички (е, почти, де), дружно маршируват из улиците на София (това е малко мероприятие в стил „електорат строй се, преброй се... лелей, все по-малко останаха") и си спомнят за светлото минало, когато имаше светло бъдеще.
То и сега настоящето и бъдещето на някои от ръководството на партията е светло - е, за разлика от миналото, ма хайде да не се цепим - и ти, Дончева, също, добро момиче, хем си отстрани, хем си вътре, така и трябва.
Изглежда обаче светлото бъдеще на другаря Серго вече не е такова, каквото беше. Тъмни, в смисъл на тъмночервени и по-светлочервени, сили са се съюзили и му мътят водата. Не щат го вече за партиен шеф. Преди викаха - СтаниШеф, а сега - СтаниШефе. Ето, вдигнаха го вече и го издигнаха на по-висок и отговорен пост в ПЕС - така по-лесно ще го свалят от безотговорния у нас. Безотговорен в смисъл, че те вече му искаха оставката още миналата година след изборите, пък той не им отговори. Сега ще отговаря за това си действие, хак да му е.
Та докато електоратът размахва китки, скандира лозунги и си спомня бурната си младост, пленумът на БСП ще рути подмолно ръководителя на партията. Нищо ново, обичайният партиен живот. Че с какво друго да се занимават червените партийни лидери? Криза е, а за тях това значи криза на идеи, не друго (ето, и за празничния си клип даже взели кадри от... дейността на управляващите). Другото е за простите партийни членове.
А докато червените пенсионери протестират по случай „празника на труда", истинските трудещи се... ще се трудят - на работните си места и в събота. Щото положението със заплатите, работното време и безработицата така се е закучило в тая криза, че ако си щастливец да имаш каквато и да е работа, че и да ти плащат за нея, от 25-часовия работен ден 8 дни в седмицата не ти остава време за каквото и да било, камо ли да протестираш, че имаш някакви права.
Да живей 1 май - официалният празник на БСП! Другото, което уж празнуват на тази дата - неофициално - вече не важи...
