В България всички са наши хора, а в политиката „нашите" ярко изпъкват. От кръшните танци в телевизионно предаване до поемането на държавна агенция, стъпките са няколко - и то не задължително танцови.
Ива Йорданова поема Държавната агенция за българите в чужбина. И това не трябва да ни стряска - тя е умна и амбициозна. Може повече, отколкото изглежда. Завършила е в Бъркли, Военната академия, има опит в ООН. На IQ теста има 143 точки. При учредяването на партията на Меглена Кунева се обяви за бъдещ министър на културата.
Една Държавна агенция за българите в чужбина ли ще й опре?
Аргументът за избора й е, че „реализирала успешно платформа за комуникация с българите в чужбина чрез социалните мрежи, която стартира в навечерието на парламентарните избори". И това явно е достатъчно за ръководен пост.
Още преди три години, докато танцуваше в ефир, Йорданова формулира горе-долу същото, с което Станишев замаза гафа "Пеевски за шеф на ДАНС": „Понякога нещата така се случват, че животът ни предоставя ситуации, които не са планирани, с които трябва да се справяме по някакъв начин". Нестандартните ситуации изискват нестандартни решения. Нали така беше?
За три години тя е активен участник в ДБГ, където й е поверен Контролният съвет. „Непланирана ситуация" е и връзката й с лидера на СДС Божидар Лукарски. Все пак нейното кариерно развитие предшества деня, в който той оглавява СДС и сливането на двете партии в РБ.
Най-коварното в случая не е нейната личност, а нейната партийност. И това не вдъхва доверие, особено когато и Кунева, и Лукарски дават различни сигнали от останалите в Реформаторския блок и се говори за правителства, че и за постове (едната за правосъден министър, другия - за спортен).
Ива Йорданова поне е умна и красива. Все пак разговорите с ГЕРБ на Реформаторския блок преди ден не демонстрират шансове да стане министър на културата. Но и ръководител на държавна агенция на 30 години също си е добра оферта.
