Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дошла корупцията в България и си казала: "Ех, друго си е у дома"

За алъш-вериша и редовното последно място в ЕС
За алъш-вериша и редовното последно място в ЕС

Знаете го този горчив виц, който приписва на корупцията родно място в България, и всички шеги и закачки, че още траките са я измислили.

Нещата с корупцията у нас не се променят, но пък поне се изкачваме с няколко места напред в Индекса за възприятие на корупцията за 2019 г. на международната неправителствена организация "Трансперънси интернешънъл".

Според публикувания доклад оценката на България по отношение на корупцията остава същата, както и през миналата година, но пък се изкачваме нагоре, защото други държави са се издънили по-лошо.

На това му се казва "Развитие в застой". Ако не друго, продължаваме да сме първи по корупция в Европейския съюз (ЕС) по този показател. Някои навици трудно се променят.

Някои ще кажат, че Специализираната прокуратура и Антикорупционната комисия не се спират и през седмица се появяват новини за дейността и разследванията им - тук направена акция, там внесено предложение за отнемане на незаконно придобито имущество... И че има раздвижване.

Защо тогава "Трансперънси" са недоволни и не отразяват напредък? Може би се очаква, извън такива спецакции, да започнат да се появяват и реални присъди по стари дела?

Може би проверките на тераски с каручки и апартаменти с вградени псалми, които в крайна сметка показват, че няма нищо нередно, предизвикват известно недоверие в усилията, които се полагат да я преборим тази пуста корупция? Или пък от организацията знаят, че думите "Обществена поръчка" у нас обикновено имат силно специфична конотация...

Дори и да сме оптимисти и да приемем, че всичко, което виждаме, е началото на една стабилна борба срещу гнилите практики във властта, пак остава един проблем.

У нас има корупция, имало я е от десетилетия насам и тя се е пропила в самата администрация - от инспекторите, минаващи на проверки по магазини и заведения, които имат властта да затворят конкретния търговски обект заради някаква пълна глупост, до най-високите нива, където се уреждат важни поръчки, политики и т.н.

Как се бориш с такъв Левиатан, който се е просмукал толкова дълбоко в самите кости на държавата?

Първата и най-важна крачка е да се изгради една цялостна непоносимост към корупцията сред обществото. Въпросът е, че у нас самото общество в една не малка част все още предпочита да даде 20 лв. на пътен полицай, когато има спиране заради пътно нарушение, или да даде кутия бонбони с финансов момент в нея на гишето в администрацията, за да си подсигури, че ще му свършат работата.

В момента все още у нас съществува това вярване, че 1) от теб не зависи нищо по този въпрос (следователно можеш сам да бутнеш някоя банкнота тук-там); и 2) големите риби със сигурност ще се отърват по някакъв начин.

Едва ли някой има универсална рецепта за справяне с това. Може би решението е да виждаме повече арести и присъди на всякакви хора по веригата - от портиер до министър - удобни и неудобни.

Може би трябва да се вгради във възпитанието още от ранна училищна възраст. Може би всеки един пример на разрушителното действие на тези "сделки под масата" трябва да се показва ясно и в конкретика.

Различни варианти. Докато обаче не се справим с това усещане за безсилие пред корупцията в обществото - че каквото и да правим тя ще си е тук (защото си е у дома), няма как да се справим с този проблем. И последното място в ЕС ще си е традиционно наше.

 

Най-четените