Денят на Мармота

Нямате ли чувството, че живеем във филм, в който действието периодично се повтаря? Четири години след като напусна „Дондуков" 2, Георги Първанов приложи свое тълкувание на Конституцията, според което няма пречка да се кандидатира за трети мандат (след като не е пореден). Колкото дръзко, толкова и добре обмислено.

Сянката на Първановото кандидатиране витае от доста време във въздуха, но така и не се намери легитимна и заинтересована сила, която да отправи питане към КС.

Съответно всичко, което не е забранено, е позволено, нали така?

Единствената призвана да се произнесе институция - КС- няма право да се самосезира. Вместо това основният закон се тълкува със спортни термини от самия Първанов - „престоял на резервната скамейка" по времето на Плевнелиев.

Какво всъщност прави идеологът на АБВ, пускайки призрака си да броди из партийните централи?

Въпросът не е, че Първанов ще бъде кандидат, а че може да бъде.

Хипотеза, която все пак изисква стратегия за отговор от страна на останалите играчи на терена - особено от ГЕРБ. Нещо като изборен Голям шлем, в който Първанов доставя и кандидата, и коалицията, и платформата, а ако не стане - замразява проекта.

Георги Първанов вече формулира целта - човек на АБВ за „Дондуков" 2, подкрепен от широка коалиция, гледайки и наляво, и надясно.

Разбира се, че депутатите от АБВ няма да тръгнат да събират подписи, за да има произнасяне на конституционните съдии. Нито останалите в Народното събрание, нито ВАС и ВКС проявяват интерес към казуса. Дори и Слави Трифонов не може.

А времето работи в полза на Първанов.

Лятната почивка идва, а след нея буквално ще се озовем в предизборна кампания, когато всичко ще е много по-различно. Тогава всяка атака срещу тезата на Първанов ще бъде мъченическа и много геополитическа.

А той кротко ще казва, че страната имала нужда от обединител.

Новините

Най-четените