Само си представете следната хипотетична ситуация: гордостта на ГЕРБ и икона на партийната целомъдреност Йорданка Фандъкова да реши да управлява столицата като агресивен номенклатурчик в стил "Власт се предава само по кръвна линия".
Сега си представете как ехото заглъхва, когато гръм удари в град като София. Сами сметнете на коя минута щеше да започне сечта на глави, журналистите щяха да вдигнат на балон "Московска" 33, а от гняв Бойко Борисов щеше да разтегне коленни връзки на стадиона в Бистрица.
Подобна трагикомедия звучи слабо вероятна, не само заради дисонанса с характера на главното действащо лице. Когато 2 милиона жители, чужди наблюдатели и всички национални медии следят всяка твоя крачка, щетите от най-дребната репутационна криза могат да се окажат непоправими.
Законите на кумовата срама май не важат отвъд Южната дъга и Северната тангента. Бог високо, Бойко далеко, а и кумовете не са това, което бяха (по Борисов).
Затова раздорите в Хасково или Ботевград заглъхнаха без драматични последствия. Дори оставката на Делян Добрев се превърна в малък празник на сплотения дисциплиниран колектив на партията. С леко пренареждане на пешките от втория ешелон, драмата беше отиграна като за Оскар.
До вчера "смъртно ранен", днес чудотворно възкръснал за националната политика, Добрев заслужено ще влезе в учебниците по история като прототип на новия тип българска оставка "Лазаре, (о)стани!".
След 15 минути ТВ мелодрама, 3 дни репетиции в съспенс, и 2-часова другарска интервенция в стил "Нямаш право да си тръгнеш", суперлативите за бившия енергиен министър в пленарна зала бяха повече от бисовете на концерт-бенефис на Веселин Маринов в НДК.
Жалко, липсваше ни тази сборна самоотверженост при изхода от политиката на бившата "класна" на ГЕРБ Искра Фидосова. Справка - на нея й подадоха оставката и я пратиха обратно в Монтана през 2013 г., за да изличи корупционните петна от името си по страниците в тефтерчето на Филип Златанов.
И факт, чудото се случи: тефтерите изчезнаха (буквално), прокурорската проверка за И.Ф.-> Ц.Ц. -> Б.Б. се забрави, само Борисов понякога се връща с горчилка към спомена за някоя си "Фидосиева".
Историята познава и друг мистичен феномен: оставката модел "Христо Бисеров" или доброволно изгнание по "лични причини", заградено със стена от плътна омерта. Колкото по-многозначително мълчеше бившият Сив кардинал на ДПС, толкова по-скоростно падаха в съда обвиненията срещу него и сина му.
Не е важно просто да дадеш оставка, важното е да я дадеш в правилния момент.
Бившата висша съдийка Венета Марковска, например, беше твърдо решена да векува в Конституционния съд, преди все пак да я склонят към тихо пенсиониране с помощта на прашно, но нелицеприятно прокурорско производство.
Май единствената що-годе искрена оставка в новата история на България беше тази на Владислав Горанов, който при напускането на Народното събрание през 2014 г. си призна, че "семейство не може да се гледа с една депутатска заплата".
Дори двете оставки в стил "Засилка за скок" на Бойко Борисов не могат да се мерят с подобно непринудено откровение.
Сега когато някои в ГЕРБ гърмят шампанското заради спасението на Делян Добрев, със сигурност на Цветан Цветанов не му е до веселба. Защото по-важната за партията оставка така и не излезе от джоба на размирния кмет на Хасково Добри Беливанов, "виновник" за скандала, заглушил дори "Суджукгейт".
Да стегнеш редиците на лоялните структури, не е сложна задача. Да си върнеш изтърваната власт в областен град след подобен гаф в средата на мандата - това вече е трудно поправима грешка.
