Носталгията по соц-а е странно явление. Ако донякъде разбираме инфантилното ахкане по "артикули" като пастата за зъби "Поморин" и шампоана "Кря Кря", то липсата на "Златния Орфей" изобщо не я усетихме. Поне доскоро беше така.
Той трябваше да започне на 31 август в Слънчев бряг. Представете си как щеше да се "впише" шапитото на соц-естрадата сред Х-петиците, дискотеките и алкохолния туризъм на Слънчака.
Организация с напудреното наименование "Инициативен комитет на творци на българската култура за Спасяването и съхраняването на Международния фестивал "Златният Орфей" в отворено писмо се примоли на бизнеса за "скромните" 275 000 лв., необходими "това уникално Събитие" (с главна буква) да намери място в културния живот на страната ни.
В комитета блестят имената на тютюневия трубадур Андрей Слабаков, "вечния" дует Ритон, "Трамвай № 5", които не сте чували от десетилетия, и още няколко редовни абонати на подписки "Дайте да дадем". Срам, не срам, дори "Лорд" Евгени Минчев се хвърлил да "помогне" на конкурса.
От ефира на БНТ нервни хора обясняват как имали "екшън план" за възраждането на фестивала, други тропат с крак и отсичат "Аз искам да има Златен Орфей". Аз пък не искам и не познавам човек на възраст 0-40 г., който да иска.
За "огромна изненада" на печалните си герои, като всяка българска работа и тази се оказа недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, а накрая приключи със скандал.
Сериозно ли някой си мислеше, че обществото ще се загрижи за възкресението на конкурс от времето, когато единственият "легален" допир до жива "империалистическа" поп-музика беше Орфеят по Първа програма и почетните гости от калибъра на Дубровнишките трубадури, "Иръпшън" и "Рики е Повери"?
Ако това културно събитие имаше място в културния живот на страната ни, щеше да си го намери. Но каквото имаше да дава - даде.
От години вехти "народни артисти" се хвалят с наградите си от "Орфея". Затова и си останаха "изпълнители", които веднъж годишно правят концерт в зала 1 на НДК, с който ни напомнят за съществуването си под смелото лого "20-30-40 години на сцена", забърсват от прахта колегите си, с които са по-близки посредством трогателни дуети, квартети, квинтети и хорови изпълнения. И толкова.
Не ни карайте да им съчувстваме, докато момчета и момичета, които сами се продуцират, издават и издържат, бъхтят в гаражи и репетиционни, в стремежа си да са адекватни спрямо световния музикален пазар. И на тях държавата не помага, телевизии и радиа не ги въртят, но свирят по 3 пъти седмично по 3 часа и не разчитат на концерта-майка в НДК.
Аман от легенди, самочувствие и носталгия.
