Поредният терористичен атентат в Европа произведе нова шокова вълна със своя озъбен до крайност нихилизъм. По всичко личи, че самоубийствената бомбена атака в „Манчестър Арена" на края на концерта на Ариана Гранде е била съзнателно насочена към децата, които са основната публика на поп звездата.
Голяма част от 22-те потвърдени жертви са малки момичета. В хаоса след терора броят на тежко ранените расте, а търсенето на изчезнали деца и родители продължава.
Всеки терористичен атентат, насочен срещу невинни цивилни граждани, е върховен акт на омраза, патология и отрицание на цивилизацията.
Но има нещо особено болно в целенасоченото избиване на деца. Човешката еволюция и хилядолетната култура, оформили общия живот на хората, са култивирали невероятно устойчив ангажимент към сигурността и съхранението на малките. Ние сме програмирани от природата да се грижим за тях и да ги пазим.
Трагичната ненавременна смърт на дете е възможно най-тежкият кошмар в споделения свят на възрастните. Да убиеш дете е равносилно на това да смажеш най-силния символ на невинността, деликатното обещание за живот.
Бруталното масово избиване на момчета и момичета, които се забавляват с музика и песни, е най-долното извращение и разлива още разяждаща киселина в раната, отворена от организирания терор.
Самоубийствен атентат по време на концерт в голям европейски град с бомба с пирони - това са основни характеристики на джихада - спомнете си за клането в зала "Батаклан" през ноември 2015.
От „Ислямска държава" си приписаха "заслуги" за зверството в Манчестър, а това е колкото ужасяващо, толкова и очаквано. Всички големи атентати в Европа от последните години бяха припознати или от „Ислямска държава", или от „Ал Кайда". Веднага след атаката десетки профили, свързани с ислямистки движения и терористични групировки отпразнуваха в социалните мрежи атентата в „Манчестър Арена" като „смел удар срещу кръстоносците, извършен от лъвовете на Ислямска държава".
Джихадистите, били те организирани или „самотни вълци", са окуражавани от пропагандата на терористичните групи да извършват подобни атаки. Самата концепция за щастливи млади хора, които се забавляват с музика, е тежка обида срещу теократичния и тоталитарен модел на зараждащия се Халифат.
А посягането върху деца маркира достигането на крайната форма на нихилизма. Агонията, смъртта и страха на малките може би най-накрая ще мотивира различна реакция сред големите.
Дежурните хаштагове, молитви и филтри за профилни снимки вече се разиграват като някаква болна дежавю̀ пародия. Тези неща доказано не работят. Мазохистичният примиренчески ступор на елитите също е повече вреден, отколкото каквото и да е било друго.
Минути след като стана ясно, че инцидентът в Манчестър е самоубийствен терористичен атентат, в много медии се изляха традиционните призиви за игнориране на опасността и значението на такива атаки.
Повтори се грозната лъжа, че терорът е част от ежедневието на големите градове и не трябва да ни прави чак такова впечатление. Циници се притесниха повече за евентуалнните наранени чувства на мюсюлманите отколкото за жертвите и техните близки.
Либералният британски вестник „Индипендънт" написа, че отговорът на тази атака е животът да продължи постарому. Все едно нищо не се е случвало. Интересно, кога тези медии и организации ще кажат, че може би има системен проблем. Колко точно атаки трябват? По една на седмица? Всеки ден?
Не, това не е нормално, не е част от живота в градовете и не трябва да се правим, че животът просто си проджължава. За 22 деца и техните родители животът приключи. За стотици семейства същестуването никога няма да е същото. Това не може да продължава. Европа има грандиозен проблем и е време да говорим честно за това.
