ГЕРБ чисти партийния си боклук така както повечето българи правят със своя - замитат го под килима. На скрито - и да си мирише, наше си е. С боклука може, но за партиите така започва идейният разгром - и партиен разлом. Справка: БСП.
Всеки лидер, който си позволи да разжалва политик, като го лиши от поста му, все едно си прави пета колона в партията. По-лошо е от чужда резидентура за националната сигурност.
Пак справка: Румен Овчаров и Румен Петков. Станишев ги направи свои врагове - оттук до края на БСП, след като ги махна и от министерските постове, и от зам.-председателските места в партията. Друга справка: Някогашният сив кардинал на СДС Христо Бисеров, разжалван от Командира през 1999-а, днес кадър на ДПС, и Йордан Цонев, шеф на бюджетната комисия...
Но Костов се спаси, защото Бисеров, и Цонев, (и Богомил Бонев) напуснаха партията. А Руменовците са си там - така че да му мисли др. Станишев.
Сега лидерът на ГЕРБ и наш министър- председател Бойко Борисов постъпва по същия начин - разжалва високопоставени функционери на ГЕРБ в парламента. Светлин Танчев и Пламен Цеков ще се простят с местата си съответно като председател на комисията по еврофондовете и като заместник-председател на здравната комисия.
Причината: замесени са в публикуването на скандалната поправка "Мери Джейн" в Държавен вестник без указ на президента, която щеше да свърши добра работа на производители и вносители на стоки с изобразени на тях наркотични вещества.
Не заради това, въпреки че и неговото име е замесено, в немилост е пратен и заместник-председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов, "доктора на Бойко", както беше известен Иванов в предишния парламент, когато се отцепи като независим от групата на НДСВ.
От грижа за партийното единство на безалтернативното за държавата и нацията ГЕРБ си позволявам да кажа: г-н Борисов постъпва неправилно. Най-добре направо да ги махне от парламента и на тяхно място да дойдат други - ако може преди това да направи справка в информационните масиви на ДАНС за новопридошлите. Цветанов е насреща...
Първо, единоначалието в партия, на която Борисов е и бащата, и майката, позволява да се разпореди по този начин.
Второ, оставането на трима недоволни и ядни хора в парламентарната група, в момент, когато настъпва втората година власт - тестова за начално люспене, и съвпадаща с местни избори, е като да оставиш кибрит до газова бутилка. Някой може да драсне една клечка. Дори и под надзора на Фидосова и Красимир Велчев.
Трето, лошо е за партията, хвърля дебела сянка. Решението на временната комисия за наказанията на Светлин Танчев и Пламен Цеков не говори добре за парламента - хем са наказани, защото са виновни, хем ако са виновни - за фалшифициране на закон и особено пък на Държавен вестник, се изчерпват май някои текстове от Наказателния кодекс.
Най-правилното от гледна точка на политическата линия решение беше комисията да каже: направили са го безкористно, искали са да поправят техническа грешка, пък на - каква стана тя! Всеки може да сгреши - и депутатите са хора. Порицани са и толкоз. Лицемерно, но какво пък - свикнали сме. Журналистите ще понапишем едно-друго, форумите ще изригнат едно-друго и ще си мине като след ухапване от комар...
Най-правилното от гледна точка на морала беше да бъде поискано снемане на депутатския им имунитет и провеждане на цялостно разследване. За да се стигне отвъд безкористната поправка на техническа грешка, користно обслужваща определени фирми - и нечии джобове.
Фактът, че няма да бъдат наложени наказания на служителите на ДВ, безропотно изпълнили указания, дадени от листче от някакъв си парламентарен сътрудник, говори не за здраво замитане на скандала, а направо за закопаването му. И де факто е допълнително признание за вината на фалшификаторите.
Сега в публиката остава много гадно усещане - уж всичко в парламента е чисто, а отнякъде мирише ли, мирише на "Мери Джейн".
