Няма нищо по-хубаво от лошото време в политиката. Само полъхът на приближаващата катастрофа е достатъчен, за да покаже колко точно струва претенцията за лидерство. При това - буквално, както се видя в скандала с партийните субсидии.
Законът задължи Министерството на финансите да събере обратно близо 14,5 милиона лева - това е сумата на несправедливо раздадените подаръци за партийните каси през последните 3 години; надписаните субсидии от предходното десетилетие директно са отписани.
На опашката на длъжниците се наредиха както ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотите и "Воля", така и позабравени редки видове от политическата фауна като Партията на българските жени на Весела Драганова или ССД (пост-Софиянски), чийто пробив до субсидия се дължи на съюза с Николай Бареков.
Оказа се, че бюджетни бонуси са плащани и на 3 партии с "комунизъм" в заглавията си (коалиционни партньори на БСП), три враждуващи помежду си земеделски съюза и най-малко 5 юридически лица, които напомнят повече на ЕООД-та, отколкото на доброволни граждански сдружения, водени от демократични принципи. Когато настъпи мигът за плащане на сметката, говорещите глави от партийните централи рязко се вкопаха в пясъка.
ГЕРБ, чийто дълг възлизаше на 40% от общата изискуема сума, първи върнаха парите. За партия, спестила над 20 милиона лева в банкови депозити, упражнението не трябваше да е особено трудно.
На фона на празните каси на опозицията счетоводството на ГЕРБ изглежда така, сякаш Владислав Горанов е открил философския камък.
До ден днешен не се получи разумно обяснение на въпроса защо парите се връщат чак сега. През 2009 г. ГЕРБ дойде на власт с един ипотечен кредит и с обещанието да разкрие всички схеми за източване на бюджета при Тройната коалиция - от златния Цанков камък на Доган до розовите лимузини в Министерството на отбраната.
10 години по-късно се оказа, че партията на Борисов е премълчавала за съществуването на допълнително "кранче" за приходи към собствените си сметки. Практиката за натрупване на огромен финансов ресурс под контрола на централата изглежда завидна, но започва да превръща ГЕРБ в подобие на фантомна банка, чиято основна линия на кредитиране е новата номенклатура.
На "Позитано" 20 - нищо ново. Корнелия Нинова обяви, че пари няма, а публиката се опита да се престори на изненадана от финансовото състояние на партията с главен икономист Румен Гечев. Програмното обещание на Нинова за "свободна" ведомствена телевизия предсказуемо е стопило лагерите на левицата.
Само стартът на БСП-TV е струвал колкото издръжката на цялата клубна мрежа на социалистите в страната, а инвестицията от 1,5 млн. лв. за студио, техника и заплати в медията е сравнима с бюджета за европейската предизборна кампания на БСП.
На това му се казва да преизпълниш петилетката. На това му се казва Визия за България.
Все пак нищо не може да се сравни с мрачното чувство за хумор на Атанас Атанасов, който обяви, че щял да събира дарения, за да може ДСБ да възстанови сравнително скромния си дълг от 47 000 лв. към хазната.
Иначе казано, данъкоплатецът е призован вежливо да върне сам на себе си парите, които някой друг е взел от портфейла му, без да го попита. Звучи като виц, но не е - това е официалната реакция от лидера на партия, която някога държеше ниво във финансово-икономическата експертиза на Народното събрание.
Е, не е смешен плач като оплакването на "Глас народен" от "предизборна дискриминация", но е показателно за способността на всички партии да планират собствените си приоритети за повече от 6 месеца напред.
Затова - по кризите ще ги познаете. Само в криза ще познаете дали партиите живеят "за политиката", или живеят "от политиката". Ще разберете отношението им към публичния ресурс, когато излишъкът се превърне в дефицит. Ще оцените отговорността и принципите им, когато се наложи да ги защитят с личен пример.
