Ако си мислите, че знаете какво означава коледно-новогодишна програма, значи не сте видели как паун се разхожда по балкона на луксозния имот на Ахмед Доган в навечерието на Бъдни вечер.
Не сте видели как журналисти от всички телевизии чакат, докато гадаят "какво ли значи" белият паун. Районът около позабравените "Сараи" на "Беловодски път" 46 в Бояна е стабилно охраняван целия празничен ден. Десетки полицейски части са ангажирани със задачата да пазят ДПС, докато се провежда извънредното събрание на Централния съвет, на което почетния председател взима главата на действащия председател.
Случващото се не е евтина бутафория, а по всичко личи сериозна битка с някои елементи на политика.
Остава загадка обаче защо този елемент на спешност?
Съвпадението с рождения ден на Местан (24 демекври) е ефектно, но не звучи сериозно.
Все още няма смислено обяснение какво накара Доган да излезе от 3 годишното си мълчание, за да каже, че "не се ебава", а медиите около Делян Пеевски да демонизират и окарикаторят Местан за по-малко от 24 часа.
Версиите, че Местан се опитва да подмени партията и че е взел страната на Турция след инцидента със сваления руски самолет не са вербализирани политически от представител на партията, извън новогодишната реч на Доган.
Очевидно обаче ситуацията изисква бързо преоринтиране, защото опорната точка, "че Доган е най-големият българин" заля пейзажа.
От Андрей Райчев до Мартин Карбовски, от Тадаръков до Филчев.
Всъщност, ако четете внимателно думите на Доган, той говори проруски, антиевропейски и антинатовски, а думите му само стимулираха елементаризирането на разделението по оста турци-поробители срещу руснаци-освободители.
И така Местан вече е минало - въпреки че той едва ли ще последва мълчаливата съдба на друг понижен за една нощ - Христо Бисеров.
Но ако трябва някой истински да се притеснява от появата на Доган с нова властова роля, то това е Бойко Борисов.
Ахмед Доган демонстрира власт, която е смущаваща за лидер на опозиционна партия, оттеглил се с почест.
