Премиерите на Сърбия и Косово Ивица Дачич и Хашим Тачи са предложени за Нобеловата награда за мир заедно с Върховния представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън. Даже и да не вземат отличието, двамата министър-председатели изглеждат достойни за пример.
Не само заради конкретния подпис върху конкретното споразумение между Белград и Прищина, а защото двамата държавници осъзнаха, че трябва да оставят конфликта на историците и някак да си бъдат взаимно полезни в името на по-нормалното бъдеще на двете си страни (и тук далеч не говорим само за евентуалното влизане в Европейския съюз след години). Да си непримирим е мъжкарско, но когато непримиримостта се превърне в твърдоглавие, вече говорим за безотговорност.
А и за двамата премиери е много лесно да не отстъпят.
Например, заради миналото. Дачич някога е бил говорител на Слободан Милошевич и един от най-близките му хора, докато по същото време Тачи е водел отряд на Армията за освобождение на Косово. Не може да се забрави всичко, станало от края на 80-те до началото на новия век - етническите прочиствания, битките, геноцидът, убийствата, бомбардировките, чувството за накърнена чест.
Сякаш двамата са отделени и от геополитическото настояще - Косово никога нямаше да стане независима държава без подкрепата на САЩ, а Сърбия продължава да е съюзник на Русия.
И все пак, Дачич и Тачи, Малкия Слобо и Змията, подписаха споразумение за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина. Заради бъдещето, в което от високия дувар не печелиш нито ти, нито твоят съсед, с когото някога си се клал.
У нас, за щастие, никой никого не е убивал организирано през последните години. Въпреки това, жените и мъжете начело на водещите ни партии гледат начумерено или към миналото на накърнената си чест, или към настоящето на воюващите олигархични кръгове, към които принадлежат. Всеки живее в своята си България.
И затова изглежда като научна фантастика да си представим как някога ще седнат на една маса и публично ще се разберат за общи приоритети в името на една по-годна за живеене държава.
В Сърбия и Косово това май наистина стана след „катарзис", но у нас от тази дума само ни напушва на смях.
