Преди двеста години жените са искали по-малък работен ден, по-добри заплати и правото да гласуват. Днес продължават да се борят за равенство с мъжете, най-вече в заплащането, както и в достъпа до ръководни позиции, за правото на аборт, което не винаги се прилага, а случаите на сексуално и домашно насилие не са изчезнали.
Това е кратката равносметка на борбата за права на жените, която всъшност празнуваме на 8 март. Но през 2017 година, след векове на съшествуване на феминисткото движение, жените все още искат да покажат на света и на себе си, че не само са толкова добри, колкото мъжете, а дори ги превъзхождат. Във всичко.
Тя е и мъж и жена, и майстор и готвач, ако се налага, и шофьор и хамалин. Освен това има страхотна кариера, обичаща съпруга е и всеотдайна майка.
Но дали в битката между половете жените не изгубиха себе си? Забравиха, че да си жена е вълшебство и го превърнаха в бреме. И се разсърдиха на мъжете за това.
А още в древни времена в Библията е писано как Бог "мъж и жена ги сътвори". Жената е "кост от костите и плът от плътта на мъжа". "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът". (Битие).
Но да сме равни не означава да сме еднакви. А истината е, че мъжете и жените са коренно различни: по начин на мислене, на представи за света, по начин на действие.
Да си жена, означава да манифестираш своята женственост и да бъдеш ценена и уважавана именно за това.
Мъжете и жените са двете страни на една монета, която не е цяла без едната си половина.
Затова войната между мъжете и жените е обречена кауза. Тук победители не може да има, а всяко спечелено сражение не носи очакваната наслада. Просто защото другият пол е нашата по-добра половина.
