Забранени телефони, видеокамери, запечатани тоалетни, сезиране на главния прокурор... Не, това не е борба с тероризма, а обикновен ден за матури в България.
Жандармерията сякаш е готова да нахлуе в класните стаи, а ДАНС следи всеки получен SMS в района на училището. Липсва само армията, вероятно пази границата. Българските ученици днес са тези, които заговорничат да разклатят стабилността на държавата.
Трябва ли към напрежението, което всеки голям изпит носи със себе си, да се добавя чиновническа и медийна истерия?
Редно ли е 17-годишни деца да бъдат предварително обявявани за престъпници?
Млади репортерки бодро рапортуват, че се е паднал Елин Пелин, а министър и заместник-министри обясняват, че не трябва да се преписва. За целта поне на три места - МОН, регионални инспекторати и училища - следят зрелостниците в реално време с помощта на видеокамери и „запазени места", за да няма случайни изплъзвания.
Страх лозе пази. От издънки.
"Хванаха ли вече някой", питат по телевизията, още преди изпитът да е започнал, а Меглена Кунева изпреварва събитията и съобщава, че е подала сигнал до главния прокурор.
Какъв, според МОН, е процентът на преписващите, за да се превръща охраната на матурата в основен проблем за държавата? И защо всъщност този феномен съществува? Отговорът е неприятен, но не за тези, които днес се потиха над "Гераците", а за онези, които отчитат резултати и планират мерки в борбата с организираната ученическа престъпност.
Да говорим за матура (или зрелостен изпит) в случая е просто иронично.
Защото в тези изпити няма нищо зряло. Броят на учениците, опитващи се да измамят системата е голям, но вината е в самата система. Матурите предполагат преписване, просто защото то е възможно.
Ако си припомните вашите кандидат-студентските изпити преди 10, 20 или 30 години, ще откриете, че карат децата да пишат същите назубрени и нищонезначещи клишета и да повтарят "правилни" чужди мисли.
Докато изпитът не започне да търси собствени мисли и умения от изпитвания, няма огромна разлика дали някой е преписал чуждите "анализи", или ги е научил наизуст. Затова обаче трябват истински реформи, а не див патриотизъм.
Преосмисляне на цялата "система", а не обучение по "българщина".
И да осъзнаем най-накрая, че ако някои деца успяват, то е въпреки, а не заради българското образование. А в това може би се крие причината, че бягат презглава в чужди университети, веднъж докопали заветната матура.
А в министерството могат да продължават да търсят "човекът и родовият свят" в творчеството на Ботев, Вазов, Пейо Яворов и Елин Пелин. Така или иначе друго скоро няма да остане.
