Мислехме си, че всичко това остана в миналото...
Видяхме как протестите срещу "Стратегията за детето 2019-2030" постепенно стихнаха, събираха все по-малко хора и накрая на практика се ограничиха само до тематичните групи в социалните мрежи.
Притесненията, че "ще ни вземат децата" бяха изместени от съвсем реални проблеми, случващи се тук и сега - растящите цени на битовите услуги, пернишката водна криза, дежурната за всяка зима тема за мръсния въздух и все по-тревожното обтегнато международно положение.
Януари също щеше да премине така, ако не беше една новина, която този път долетя не от Норвегия, а от Германия.
Ако трябва да бъдем честни, историята действително всява ужас и няма родителска душа, която да не потръпне от притеснение, когато я изслуша. Българското бебе Катерина е чакано 11 дълги години, но за нещастие малко след като се появява на бял свят, то и семейството му претърпяват катастрофа.
Налага се спешна животоспасяваща операция заради хематом. По време на интервенцията лекарите откриват друг, по-стар кръвоизлив, който буди страшните съмнения, че бебето е било жертва на тормоз у дома си. Медиците сигнализират немските социални служби, за които тази информация е достатъчна, за да изведат детето и да го настанят в приемно семейство, както и става.
Разтревожените родители съобщават за случилото се пред български медии, може би без да осъзнават каква лавина ще предизвикат.
На родна почва колелото на "социалната хипохондрия" се завърта за пореден път, отново на тема "крадат ни децата".
Плакатите в бяло, зелено и червено са извадени от шкафовете и изтупани от прахта, за да бъдат развявани публично. Пак се издигат лозунгите "Българските деца не се продават" и "България е жива и децата си не дава". Facebook групите по темата се оживиха, а протестът пред немското посолство в София беше организиран буквално за два дена.
На него пък присъстващите не пропуснаха да припомнят случая с Атила в Холандия, както и няколко други, според тях, идентични казуса.
Истината е, че тази истерия не е помогнала на никого и със сигурност няма да помогне бебето Катерина да се върне в семейството си.
Няма да помогнат нито сравненията на немските социални служби с "Хитлерюгенд", нито митовете как един голям, страшен и вездесъщ европейски Торбалан краде българските деца с неясна цел.
Да, Катерина е дългоочаквано бебе в интелигентно семейство, което оказва пълно съдействие на германските власти, но иска да получи помощ и от българските институции.
Интуицията и дори логиката говорят, че става въпрос за ужасна грешка и искрено се надяваме да е точно така. Писъците пред нечие посолство не оказват никакво съдействие и дори нещо повече - възможно е да се сторят неприятни дори и на родителите на бебето, които просто искат детето си обратно.
Оттук нататък всичко е в ръцете на немските социални служби, за които се надяваме да вземат правилно и справедливо решение.
В едно сме убедени - съдбата на малката Катерина не може и не трябва да бъде решавана от "паважни специалисти", които смятат, че всеки опит за закрила на детето е нацизъм, а в Европа върлува конспирация, която има за цел да лиши българските мигранти от децата им.
Слава Богу, Торбалан продължава да е точно там, където винаги е бил - в приказките и въображението.
