В автентичното дясно всички са единодушни само по един въпрос: че няма въпрос, по който да са единодушни.
Затова когато Реформаторите се "разбраха" да излъчат единен кандидат за президент, публиката затаи дъх и извади пуканките.
Божидар Лукарски и Меглена Кунева оставиха кастингът да мине през Гражданския съвет / ДСБ, за да предотвратят неминуемото нервно възпаление по партийна линия. И сбъркаха. С президентски номинации като Трайчо Трайков, Гроздан Караджов и Велислав Минеков, на Реформаторите не им трябва конкуренция ни отляво, ни отдясно - готови са сами да счупят рекорда от 1,95% избирателна немощ, постигнат от двойката Румен Христов - Емануил Йорданов през 2011 г.
Понеже този път нямаше как Костов да им е виновен, в централата на СДС решиха да съживят призрака на Агент Гоце.
Докато медиите чакаха бял дим над "Раковска" 134, получиха поредна порция скандали от кухнята. Димо Гяуров (номиниран от последното колело в реформаторския омнибус Борислав Великов) се яви на препитването, колкото да плюе на цялата предизборна кампания на РБ и да влезе в централните новини.
Отсреща му отговориха с омерзение и обвинение в предателство заради скатаването на досието на Първанов през 2001 г. А уж дори неплатените данъци се опрощават след 15 години.
Извън лиричните отклонения кой кого изгонил и кой от кого избягал, че дилемата на Реформаторите съвсем не е за личностите. Дилемата е дали да подкрепят ГЕРБ още на първи тур.
Лукарски едва прикрива досадата си от обречената процедура по избор на общ кандидат; Николай Ненчев пък директно услужи на властта, като номинира военен антипод на Румен Радев. Вкарването на ген. Съби Събев в кампанията ще отмени ГЕРБ от неудобството да води по-груба генералска война на тема "хибридно дезертьорство", точно когато Борисов котка Путин.
От друга страна обаче Меглена Кунева, чиято политическа звезда изгря именно в президентския сблъсък, не може да си позволи да играе в миманса на ГЕРБ, и то зад гърба на Цветан Цветанов. Радан Кънев също не би преживял хипотетичната ситуация, в която хем е остра опозиция на премиера Борисов, хем помага за избора на президента (на) Борисов.
За НПСД се знае само, че подкрепя Ердоган - първо Касим Дал присъства лично на митинга в Истанбул, после партията му се разграничи от общата позиция на РБ, осъждаща екстрадицията на Бююк. Номинираният за кандидат-президент Корман Исмаилов дори не се яви на прослушването (здравословни причини). Науката мълчи по въпроса какво изобщо свързва партията му с останалите Реформатори.
За да има шанс за чудо, РБ имаше нужда от ярка и максимално неоцапана личност, която да събере широка подкрепа отвъд оредяващите партийни редици. Имаше нужда от единство и ясни послания. Нито едно от трите условия не се получи. Три месеца преди изборите - дори пуканките са на привършване.
Президентската номинация на РБ е като обществената поръчка за запалки и тефтери на ведомството на Кунева. Каквото и да се прави оттук нататък, резултатът все ще е лош. Дали пък да не подкрепят Жорж Ганчев?
