Неделя. Днес е рожденият ми ден. Скрил съм го от фейсбук, че нали казаха да сме по-внимателни с личните ни данни в мрежата. Уви, киберсигурността не прави празника незабравим, приятели. Но то и без това хората обикновено ти пожелават да си останеш „все така“, никой не настоява за промяна. И накрая се усещаш като БНТ на 60. Най-много да ти отлети Сънчо.
Всъщност кога ли хлапета са заспивали с „Лека нощ, деца“?! Това си беше вид хипноза за възрастни, преди новините. Подготовка, че ще чуем още приказки под шипковия храст в емисията. Сега ще трябва да превключвам канала за „Маша и Мечока“. И пак не съм сигурен русофилство ли гледам или феминизъм.
При всички положения ви съветвам да не се притеснявате за програмата на БНТ, докато съществува Златния фонд. На Хачо програмите показват по-добре кои искаме да бъдем от История.бг.
Понеделник. Отново на училище. Човек напразно е раждал деца, ако ги остави първият учебен ден да бъде само техен. По лайковете веднага ви познавам кой колко ангажиран родител е. Знам, че е за хубаво, бе! Гордеем се с децата си, че са случили на такива готини мами и татковци като нас.
Вие представяте ли си как биха се почувствали, ако не ги поздравим от фейсбук - любимия пенсионерски клуб на нацията.
Прекланям се доземи на кампанията "Не ми се обиждай, но..." Нали я знаете? Другото й име е "Жени държат табелки". Тя представя наистина пъстра колекция от обидни реплики към различните. Голяма част от тях - в коментарите към дръзналите да имат друго мнение.
Не ми се обиждайте, ама то еднакви не останаха в тая страна. Всички сме специални вече.
Вторник. Ден на София. Понеже по времето на Янчулев в общинския съвет мислеха, че столицата ни е кръстена на майката на три италиански мъченици. Та й туриха официално имен ден. То да те е страх да речеш вече, че Премъдрост Божия е едно от названията на Спасителя. Тихо, че пак ще стане разделение по феминистка линия. София е жена! Не само, че расте, но не старее, но и никога няма какво да облече.
Честно да ви кажа, ако Караянчева не беше катастрофирала, изобщо нямаше да се сетя, че я има. Тя я кара доста семпло, не й трябва шофьор от НСО. Парламентът е с такъв нищожен рейтинг, че ако някой я забележи, трябва да го черпи.
Не говоря само за пътна полиция и липсата на колан. Но гледайте позитивно – сега жената има няколко пирона и по стандартите на ГЕРБ това си е направо "желязна лейди".
Сряда. Вчера трима кандидат-кметове приеха предизвикателство да седнат в инвалидни колички, ама народът до такава степен не иска да ги вижда заедно, че предпочита градската достъпност всеки сам да я мери.
Давам си сметка, че проблемът пак е в снимките. Опасявате се, че наистина казват повече от хиляда думи, при това изречени на тайни преговори, а, параноици?! Ама и архитект Игнатов, завалията, хич не случи на фотографии тая кампания...
Тъкмо си мислех, че сме се отървали завинаги от Цветан Цветанов и той пак цъфна. Киберсигурността му е в главата сега, сигурно вътрешният му асансьор вече работи. Такъв проект по стълбите не може да те осени. Обаче защо така се подценява, че му вика "мозъчен тръст". Цветанов определено е човек на мозъчния галоп.
Четвъртък. Канадският премиер Джъстин Трюдо нещо е сгафил. Преди тридесетина години, ама пак се брои. С твърде много чернило се намацал за ролята на Аладин в шести клас. Истинският нов борец за расово равноправие веднага може с точност да прецени кой колко е тъмнокож и Трюдо трябваше да се извини. Било грешка да участва в тържество „Арабски нощи“. Хептен ще си влоши сега отношенията със Саудитската династия, че ги има за толкова черни арабите.
Бербатов изневиделица прекрати кариерата си на активен футболист. Не разбирам защо това бързане. Тя, кариерата му, не беше тръгнала за никъде, че да я спира. Може би да го е шубе, че ще му пратят повиквателна за националния. За Бога, само аз ли не мога да спра да го зяпам в тая нова негова коса?!
Петък. Голям ден за транспортното дело. Президентът кара колело, Миролюба Бенатова кара такси, ние се караме помежду си. Карай, да върви. Чакайте да вникнем обаче в тия символни жестове. Карането на такси трябва да е метафора на прехода. Един вид: няма работа по квалификацията, затова пък може да излезе добър адрес.
С тая разлика, че таксито отдавна стана телевизионно студио. Любимите ми формати са БНТ такси, Fake Taxi и Бойко вози кабинета. Апропо, журналистиката ни отдавна е по-жълта от такситата; лека и доходна. Не като пожелание, а като констатация.
Не разбирам и посланието на президента, нищо че както винаги е по-бавно. Трябва да е еко, предполагам, но аз виждам колебливата гордост на дете, че вече няма помощни колелца. Само внимателно при завиването.
Събота. Една черта много харесвам на министър Ангелкова и тя е, че винаги когато ти е скучно, изпъква с весела идея. Инфлуенсъри щели да бъдат ангажирани с рекламата на България. Красива дестинация на сравнително достъпна цена. Често бива ремонтирана. Не само Николета Лозанова има необходимите качества, за да изпрати баш това послание. Няма нужда от текст под снимката, то е веднага ясно.
Имам идея и аз. За телевизионно предаване. Ще се казва Журито на България и специално жури ще оценява журита, които дават оценки. Да се държиш като жури си е сериозен екранен талант. А и не сме виждали още истинска битка между журита и коментатори. Ако нещата потръгнат, форматът ще е вечен. Като самите журита по телевизията.
