Бойко Борисов обяви ден на отворените врати във властта. Трима души се принудиха да ги затворят от външната страна.
За няколко часа бяха подадени оставките на Панайот Рейзи (без негово съгласие), на Томи Николов като зам.-областен управител на София, и на Делян Добрев като депутат от ГЕРБ.
Ако тази чистка имаше общ знаменател, той се крие в страховете от необратим срив на партията, управлявала с кратки прекъсвания в продължение на почти 10 години.
Опасенията не са свързани с вота за Европарламент на 26 май - той е оставен на отговорността на Цветанов и отбора на действащите евродепутати - а с местните избори през есента. Опасенията са свързани с въпроса ще го бъде ли ГЕРБ в следващото десетилетие, или уроците на старата десница отново ще останат ненаучени.
За първи път от началото на скандала "Апартаментгейт" Борисов прави опит да спре свободното падане и да действа, вместо да се оправдава.
Каквито и щети да претърпи текущата изборна кампания за ЕП, те няма да са толкова опасни, колкото би било парализирането на партията в режим "глуха защита". Резултатът от втория сценарий е известен - спомнете си късната Тройна коалиция.
Селективният подход в късането на "опашките" в ГЕРБ обаче поставя под съмнение и изхода от новата стратегия на Бойко Борисов.
Достатъчно е да погледнем кой си отива и на кого му се разминава.
Делян Добрев беше поразен от шрапнелите на скандала "Кумгейт", от който съпартийците му в ПГ на ГЕРБ уж го спасиха със сетни сили преди година и половина с аргументи "Хората те обичат, нямаш право да подаваш оставка".
Проблемът е, че когато на човек му е писано да се удави, ще се удави и с чаша вода. Имотните сделки на кумците, братовчедите и майката на депутата, изтекли в "Биволъ", доведоха до повторен предсрочен край на мандата му.
Предисторията на казуса "Добрев" все пак е много показателна за причините за срива на доверието, който Борисов се опитва да компенсира в последните седмици.
Вътрешният бунт на депутатите от ГЕРБ през 2017 г. беше първата смела, публична и непредсказуема проява на неподчинение от страна на актива, лоялен на Цветан Цветанов, срещу волята на премиера. Това беше моментът, в който Борисов сякаш изпусна юздите над "това, което имаме като партия".
Съображението на апарата "Власт не се дава без бой" надделя над предчувствието на създателя му, че в подножието на същата тази власт къкри бавен огън, от който няма да има спасение, стане ли твърде късно. Оказа се, че залогът на Цветанов е бил грешен.
ГЕРБ запази мандат, но изгуби лице. Изгуби и контрола върху местното самоуправление в Хасково, чийто кмет обяви независимост от партията, която му спечели изборите.
Първа черна точка.
Отива си и Панайот Рейзи - макар и насила, зачислявайки епичен PR-гаф в пасива на ГЕРБ. Малко след като пресцентърът на партията го "освободи" от кметския пост, той се завърна с фундаментална корекция. Вместо оставка в името на "високия морален стандарт", Рейзи предпочете да се отведе единствено от "високия" си пост на партиен секретар на ГЕРБ-Созопол и да се яви на следващите избори като свободен агент
Така или иначе, той е с единия крак навън заради повдигнатото обвинение в присвояване на 2 милиона лева. Докато чака окончателното съдебно решение за отстраняване от длъжност, все пак Борисов му е направил предложение, на което уж да не може да откаже. Е, явно може. Оттук нататък - късмет в ръцете на "независимата и безпристрастна" съдебна власт.
Без никаква изненада, Рейзи също се оказа дългосрочна грешка на ГЕРБ. Грешка на цялостната стратегия, която допусна съдружието с местни феодали на принципа "Ако не можем да ги победим, да ги направим част от отбора". Тази стратегия позволяваше на партията да асимилира разработени модели на местно самоуправление, над които явно не държи пълен контрол.
Тя позволяваше на Цветан Цветанов да оцветява картата на България в светлосиньо като пример за тотална доминация на ГЕРБ. На каква цена? На цената на унизителната ситуация, в която провинциален партиен функционер не може да бъде убеден, че е време да се оттегли след 20 години буреносна кариера в политиката.
Созопол няма да е единствената община, в която ГЕРБ ще се конкурира сама със себе си на следващите местни избори.
Втора черна точка.
Третата оставка падна в Софийското поле, където зам.-областният управител Томи Николов и партньорката му Ивелина Джартова (общинска съветничка от ГЕРБ) са построили къща тип "преместваемо имение" върху 4 дка земеделска площ, купена за 700 лв. Впрочем, ако останалите твърдения за имотни сделки на фамилията му са достоверни (вкл. препродажба на общинско жилище за крайно нуждаещи се и замяна на апартаменти срещу "петно" за бъдеща бензиностанция), то последната схема ще се окаже най-невинната.
Интересният детайл: както Столична община, така и Министерството на земеделието са установили, че са налице нередности. Въпросът е защо чак сега? И защо зам.-областният управител напуска чак след подкана от министър-председателя?
Май не само Цветан Цветанов не е схванал намека в думите на Йорданка Фандъкова, че преходът от скандал в скандал е пагубно за доверието и във фигурите на властта, и в самите институции.
Трета черна точка, край на играта.
Това, което остава под чертата, е следният неясен казус: с какво сделката на Цецка Цачева е по-неприлична от тази на Вежди Рашидов? Защо разпродажбата на имоти в полза на роднини на Делян Добрев е по-различна от родителските дарения в полза на Николина Ангелкова?
Защо прокуратурата бе сезирана за имотното състояние на бившия зам.-министър на спорта Ваня Колева, но не и за бившия зам.-министър на енергетиката Красимир Първанов? Защо високият морален стандарт на ГЕБР с искането на оставки само "при съмнения за нарушения на закона" не бе приложен спрямо финансовия министър Владислав Горанов?
Всеки един от тези случаи е показател за способността на контролните органи (и държавните, и вътрешнопартийните) да проспят видими политически недоразумения, които се възпроизвеждат пред очите на всички.
Нито един от тези скандали не се базира на нова тайна информация или на неочаквани инцидентни събития. Стихийна е само лавината, която ги оголва предизборно. Стихийна е и реакцията на ръководството на ГЕРБ, изправено в лицето на критична загуба на влияние.
Митът за "пълзящия преврат", с която остриетата на ГЕРБ досега оправдаваха всяка своя грешна стъпка, вече не издържа. В противен случай, ще се окаже, че Бойко Борисов съучаства в собственото си сваляне от власт. За трети път.
