Вън Митко Върбанов от телевизията и никога повече да не се връща! Не става за нея, видя се. Нямаме предвид полягването. И други сме засичали да симулират в името на по-висши цели. Част от екранния драматизъм е.
Слабата ориентация къде е камерата за общия план също не е причина за тоя наш призив, макар че е важно да знаеш за кой кадър работиш. Друго имаме на ум, като казваме, че Митко не става за тая работа и самият той е добре да го разбере час по-скоро.
Телевизията винаги е била вид илюзия, само наивниците я приемат още за реалност. Тя е институцията на емоциите.
Ако не те вълнува, значи е скучна и обречена. Ето защо отдавна се е превърнала преди всичко във форма на порочно забавление. Всеки сегмент трябва да е вълнуващ, дали радва или отвращава е по-незначително.
И когато се дразните, и когато аплодирате – все тая – важно е да сте пред екрана. Всеки замесен в телевизията трябва да е готов да се жертва в името на зрителя. Да става рано, да студува, да дебне и разработва, да притиска тъпанари-министри, да надвиква останалите, да коментира остро и да произвежда новини.
Това вече е скучно, приятели, всички го правят. Дори вие на собствената си фейсбук стена.
Изгледали сме де що има наркомани, проститутки, затворници и имбецили, до които роден журналист се е докопал. Направени са изводи, набелязани са нови. И това вече не впечатлява, уви.
Новите върхове са в личната трансформация. Затова е добре да се реве, да се изпъват (и по възможност късат) мускули, да се ядат гадости, да се истерясва, да се живее с Кулагин, да се унищожи градения имидж и да се сглоби наново.
Вие си мислите, че е все за пари. А всъщност е заради зрелището. Телевизията, тая кучка долна, очаква да й се посветиш изцяло, да се превърнеш в клоун или злодей, плашило или зомби, да се отречеш от себе си и да станеш нещо друго. И колкото си по-отдаден, толкова повече ставаш за тая работа. В момента, в който видяхме Митко да режисира кадъра си, бяхме убедени, че в него има талант. Но...
Тогава дойде голямото НО. Митко Върбанов беше достатъчно отдаден да падне, но не и да се самонарани истински. Какво зрелище само бихме наблюдавали, ако в стил "Боен клуб" си беше блъснал сам неколкократно главата в земята, беше се охлузил реално или спукал вежда.
За Бога, какво се плаши от едно комоцио? Кой тогава би го обвинил в симулация? Кой би заподозрял по-големи конспирации и би хулил институциите? Но Митко не се жертва напълно.
В липсата на реални рани и страдание ни е драмата, приятели. Те съставят истинската телевизия, не дълбочината на темите. За какви храни с изтекъл срок говорите?! Ефектът им не може да се пипне сега, в този момент. Не виждаме страдащо дете, разревана майка, няма повръщане и болка.
Това е слаба архаична телевизия, тя не работи със зрелище, а с евентуалности. Директно й е изтекъл срокът на такава. И наш глупав Митко усеща това и ляга, за да илюстрира страдание, да привлече интерес. Но ние вече разпознаваме фалшиво от истинско страдание, твърде много мъка сме наоблюдавали аналитично.
Тук няма кръв, а ние я искаме! Палец надолу, смъртни, дислайк! Ти не си медиен гладиатор. Негово величество Император Зрител те осъжда на ефирна смърт. Ако някой пукне от въпросните храни, пак ще отворим темата.
Ех, човече, поне да беше помолил тоя оператор да ти шибне един-два, пък нека ви имаме на охранителната камера. Нямаше ли да оцените такава телевизионна отдаденост, приятели? Аз щях! Но Върбанов не рискува всичко, мина тънкана.
Легна без капка кръв за ефир, който е залят от тонове страдание, интервюта с жертви на катастрофи, информация за наръгани, убити и прегазени. Разваляш хубавата ни телевизия, Върбанов, с фантазиите ти.
Но дори да приемем, че не е искал да постави здравето си на риск заради храни, които поставят здравето на риск. Къде е сърцераздирателното посипване с пепел впоследствие? Къде са сълзите; молбите ти за прошка; Ани Владимирова, която да ни обясни проблема психологически; къде е мъката ти сега? Полегнал – ок, полегнал.
Хванаха те и от това също направиха телевизия. И хората зяпат, защото е вид емоция, по-голяма от тая, която ти беше готов да покажеш. Не е правилната, но в телевизията няма правилна, тя поглъща всичко, стига да вълнува. Ние искаме взрив, искаме кръв, сълзи. А той мрънка как не бил казвал баш това или онова. Хората, като чуят бой, искат да е зверски бой, включително колегите. Тоест – най-вече колегите, скъпи приятелю. Аз ли да те уча?
Дъвчещо чудовище е тая наша телевизия и никой не се е измъкнал без рани от зъбите й. Ти ли ще си първият, а, глупако?! И затова сега ще бъдеш истинската жертва! Гърчи се и страдай!
Но не губи съвсем кураж. Ако страдаш достатъчно, може би ще намериш път обратно. Не забравяй, страданието е велико зрелище. Самонараняването - още по велико. То затова и продължаваме да гледаме.
