Проблемите на Турция със САЩ се влошават ден след ден. Миналата седмица американското министерство на финансите замрази активи на Абдулхамит Гюл и Сюлейман Сойлу, министрите на правосъдието и вътрешните работи, като ответна мярка срещу продължаващото задържане на американския пастор Андрю Брънсън.
В отговор президентът Реджеп Таип Ердоган обяви, че Турция ще наложи ответни санкции спрямо американските министри на правосъдието и вътрешните работи.
Тъй като в американското правителство няма такива длъжности, вероятните цели са главният прокурор на САЩ Джеф Сешънс и държавният секретар по вътрешните работи Райън Зинк или Кирстен Нилсен, началник на отдел "Вътрешна сигурност".
Би било изненада, ако някой от тези служители има някакви значими активи в Турция. Освен това, и Сешънс, и Нилсен вече имат твърде много други проблеми на главата си, за да се притесняват за Турция.
Всеки е напълно наясно, че в момента наблюдаваме куклено шоу, предназначено да мобилизира републиканските гласоподаватели в САЩ и да покаже на последователите на Ердоган, че Турция няма да бъде тормозена.
В един идеален свят всичко това би било решено по добрата, стара система "танто за танто". Брънсън може да бъде заменен за някой като Мехмет Хакан Атила, заместник-генералният мениджър на "Халкбан", осъден на 32 месеца затвор за това, че се е опитал да помогне на Иран да избегне санкциите, наложени от САЩ.
Американските закони до голяма степен изключват подобна размяна на затворници, дори и ако администрацията на Тръмп имаше добра воля за нещо подобно.
Но ако седалката не се случи, Турция може да задейства ход в стил "око за око, зъб за зъб" и все пак да се опита да изкове някаква сделка, както показват преговорите между държавния секретар на САЩ Майк Помпео и турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Сингапур.
Въпросът е с каква цена и кой ще плати сметката. Да търсиш битка с американското правителство и да попаднеш под неговите санкции е нещо, което изнервя инвеститорите.
Истанбулската фондова борса е на дъното, а турската лира продължава да пада спрямо големите световни валути. Сривът бе подпомогнат и от съобщението на търговския представител на САЩ, че безмитният достъп за турски вносни стоки, оценяващ се на 1,6 млрд. долара, би могъл да бъде преразгледан.
В един момент Ердоган може да се окаже принуден да направи крачка назад и дори да освободи Брънсън. Условието обаче е, че той ще се нуждае от някаква опция за спасяване на собствения си имидж, която администрацията на "Тръмп" (както може да се приеме въз основа на досегашните й дипломатически действия) може да не успее да предостави.
Любопитното също е, че на фона на ескалиращата борба със САЩ идва и размразяването на отношенията на Турция с Европейския съюз.
Сега, когато турските президентски и парламентарни избори в Турция вече приключиха, Ердоган може да си позволи да смъкне напрежението с ключови държави от ЕС.
Така например на 20 юли министър Чавушоглу се съгласи с холандския си колега Стеф Блок да бъдат възстановени дипломатическите отношения между двете държави. Посланиците ще се отправят отново към Анкара и Хага.
Два дни по-късно Германия премахна ограниченията, насочени към Турция. Берлин също така не поднови ограничението от 1,5 млрд. евро за гаранции, предлагани на германски компании, които изнасят на турския пазар. И като за финал германското правителство отпусна официалните си позиции, касаещи пътуването на немски граждани до Турция.
Тези мерки бяха наложени през 2017 г. в отговор на подновяването на извънредното положение в Турция и произлезлите от това арести на германски граждани.
Още през февруари Анкара освободи задържания германско-турски журналист Дениз Юджел в знак на помирение с Берлин. А извънредното положение бе отменено през юли.
Изкушаващо е да се заключи, че европейците се доказаха като по-добри от Тръмп в изкуството на сделката с Ердоган.
Прагматизмът взе превес. Заслужава си да си припомним, че на 28 юни Европейският съвет разреши освобождаването на втория транш от 3 милиарда евро за Анкара, целящ да помогне на страната да се справи със сирийските бежанци. И споразумението, постигнато през март 2016-а, беше подновено.
Междувременно САЩ поставят на първо човешките права. Поне на думи. Факт е, че отношенията между Вашингтон и Анкара се коренят в стратегическото пресмятане на ползите и за двете страни.
Администрацията на Тръмп се интересува от пастор Андрю Брънсън, най-вече защото е въпрос, който неговите избиратели приемат присърце. За сметка на това Белият дом запазва мълчание за безброй други примери за репресии и нарушения на човешките права в Турция.
И обратно, не бързайте да гледате на европейците като на двулични циници. В крайна сметка ЕС все още се придържа към принципа на политическите условия.
Той няма да започне преговори за подобряване на митническия си съюз с Турция или за либерализиране на визовия режим, освен ако Анкара не отговори на изискванията, които Съюзът е поставил още преди време.
Някои държави-членки може и да се обявяват за прекратяване на всякакви отношения с Ердоган, но колективно ЕС има по-ограничено място за маневриране. Накратко, дори сегашното размразяване на отношенията с Турция има своите граници.
