Да дойде ден, в който две държави-членки на ЕС ще се изпокарат помежду си кой да заусти тръбите на "Газпром" - едва ли Путин си е мечтал за подобен сценарий в най-хвърковатите си мечти. Да, обаче, и този миг настъпи.
В деня, в който Москва обяви, че няма никакви намерения да възстановява "Южен поток" по старото трасе до Варна, Бойко Борисов обяви ултиматум на Брюксел - или ще го бъде газовият хъб "Балкан" (по името на пухкавата овчарка, която подари на Путин през 2010 г.), или ще наложи вето.
Вето? Върху какво? Върху намерението на Гърция да приеме газопровода "Турски поток" по условията и на цените, диктувани от "Газпром"? Борисов може да е сигурен, че ще е последният на опашката от европейски лидери, които ще ударят Ципрас през ръцете.
Тогава? Вето на европейските санкции срещу Русия?
Подобно волно съчетание не си го позволи дори социалистическият външен министър на Пламен Орешарски. А социалистите при Орешарски си позволяваха доста волности - например, да си съчинят нов закон за енергетиката по опорни точки, писани от "Газпром", според които българската акватория на Черно море не била част от ЕС.
Най-високият гост от Европейската комисия (директор на дирекция в главна дирекция), командирован за представителност пред Борисов, само сви рамене и примижа при вида на едрогабаритния министър-председател с око, бушонирано при рикошет с футболна топка.
Едва ли е разбрал какъв театър гледа и защо пушката гърми още в първо действие.
А не е много сложно да се сетиш, че преди президентските избори Борисов помпа мускули за вътрешна употреба. Удивително е как успя да вкара в наратива си едновременно турското робство, войните в Югославия, скапаните пътища, бежанската криза, и ключовата реплика "вие сте ни длъжни на нас".
За пред българската публика беше и обяснението, че "Южен поток" се провалил заради задкулисно политическо решение на "Великите сили", а не заради отявления корупционен модел за кражба в особено големи размери на група българо-съветски олигарси.
Дискретното уточнение, че проектът за газовия хъб се чертае с помощта на Иван Костов и Сашо Дончев, се изплъзна, за да затвори устата и на "скритите опозиционери", още преди да си помислят да кажат "а".
Внезапният русофилски порив на Борисов направи излишни половината "лидерите на обществено мнение" от ДС-патриотичния профил - от мислителите на енергийното лоби в БСП, през Каракачанов, та до Първанов.
Не им е лесно и на прогресивните медии, които хем носят на ръце президентската кандидатура на ген. Радев, хем хвалят стратегическата дълбочина и ускорения темпоритъм на Борисов по руска линия.
За добро или за лошо, Борисов играе само на сигурно. В името на сигурните избори днес може да си позволи да имитира Орбан, утре да се закълне пред FAZ, че в Европа не се е раждал по-голям политик от Меркел, вдругиден да се примоли за отпадане на визите за Турция от името на Ердоган - и да опакова всичко това в целофана "правилна европейска политика".
Само че когато всички са доволни, обикновено се оказва, че някой не е разбрал в какво се набърква. Когато руснаците решат да си съберат сметките, няма кой да му отсвири втора дузпа. А сметката за "Белене" току-що пристигна.
