Помните ли, че Волен Сидеров беше кандидат за кмет на София, издигнат от "земеделстващия" по това време Яне Янев? А че "обединеният патриот" Ангел Джамбазки беше общински съветник от листата на ГЕРБ, преди да стане подгласник на Бареков в ЕП? А че днешният "реформатор" Борислав Великов беше коалиционен партньор на ЛИДЕР на Ковачки преди 4 години?
Виждали сме твърде много "елегантни" лупинги, пребоядисвания и смени на полувремето, за да се изненадваме от всяка следваща драма.
Но когато в един и същи ден Евгений Михайлов се оказа първи "дост" на Лютви Местан, а Слави Бинев поведе листите на ДПС - признаваме, че ахнахме. Впрочем, самите те изглеждат не по-малко смаяни, че успяха да вземат завоя. Но катарзисът не пита...
Как е възможно едно от "знаковите" лица на СДС да загуби образ и да се събере с агент "Павел", който даде индулгенция за Възродителния процес с площадната целувка на Станишев?
Възможно е, разбира се. Просто отдавна "знаковото" СДС не съществува, а Евгений Михайлов е лице на друга сила. Всеки, който си е включвал телевизора поне веднъж през последните 3 години, може да го потвърди.
За справка: още през 2014 г. режисьорът създаде партия "22 септември", която тутакси обяви безусловна подкрепа за Бойко Борисов като "незаменим фактор за нормално управление".
Неговият съпартиец Методи Андреев стана депутат от ГЕРБ, а МВнР прати друг от съмишлениците му - Едвин Сугарев консул в Сърбия. Евгений Михайлов остана да води кръстоносния поход срещу "неправилното" дясно и да разобличава пълзящия преврат срещу Стабилността.
Борисов опитоми старите седесари, отгледа новата генерация шамани, а междувременно на третия (коалиционен) фронт започна подготовка по "разтваряне на ветрилото" отвъд изчерпаната десница.
Откакто Лютви Местан настъпи "руската мина" и се самонарочи за мъченик на евроатлантизма, ГЕРБ видя възможност за пробив сред непостижим докоро електорат. Президентските избори доказаха златния потенциал: с подкрепата на ДОСТ Цецка Цачева се оказа любимка на цялата българска общност в Турция.
Сега дойде време за връщане на услугата с малко помощ от приятели - 10 дни след оставката на Борисов, Касим Дал започна пренасочването на НПСД от "реформаторския" вектор към Местан. За целта Корман Исмаилов доброволно сдаде председателския пост, за да избегне конфуза от общите снимки с "бившия изпълнителен директор на корпорацията ДПС, който си повярва, че може да й стане мажоритарен собственик и беше изритан от Доган" (по собствените му думи).
В РБ2 дори не си направиха труда да симулират изненада, камо ли възмущение - просто набързо се подсилиха със Светльо Витков и отломките от Бареков. Както се казва: маските паднаха.
Няма защо да се търсят кой знае какви конспиративни, задкулисни и дълбокомислени причини за резкия преход на "символни" носители към ДОСТ - тук има избори да се печелят. Просто ГЕРБ отдавна удариха лимита на вътрешнопартийния капацитет.
Иначе, уж "антикомунистическата" програма, приписана на Лютви Местан, не просто е безкрайно овехтяла, но и е невъзможна за изпълнение заради куп решения на Конституционния съд. Самият Евгений Михайлов би трябвало да е достатъчно опитен, за да разбира, че алибито му бие на кухо.
Но пък ако беше достатъчно опитен - едва ли щеше да си позволи подобен груб гаф. Да подцениш публиката - това е поправима грешка. Ако я предадеш обаче, връщане назад няма.
