Няма смисъл да поставяш на сцената заредено оръжие, ако никой няма да стреля с него, казва Чехов.
Златно театрално правило, претворено в поредния трагичен абсурд на българската съдебна система.
Спомняте ли си за "Престъпната упоритост на подсъдимия Ц.", който демонстрираше "всесилност, всепозволеност, прекрачваше границите на закона и на морала в крещящо противоречие със собствените, установени от закона задължения"?
Е, пушката гръмна в трето действие.
След двумесечно дълбокомислено мълчание Върховният касационен съд най-после измисли присъда на Цветан Цветанов - не свобода, не затвор, а удължаване на агонията (с особено мнение).
Единственото дело срещу Цветанов, по което прокуратурата успя да постигне видим напредък, се връща на поправка - но не заради липса на доказателства за престъпление, не заради съмнения в справедливостта на наказанието (4 години затвор за умишлено опропастяване на разследване срещу висш полицай).
Присъдата е отменена заради изразните средства на тримата съдии, потвърдили наказанието на втора инстанция.
"Прокрадва се упрек", "съдът се чувства лично засегнат", "развива конспиративни теории"...
Наистина не е за вярване, че на ВКС му бяха нужни два месеца, за да напише две страници литературна критика - при това без необходимост от преразглеждане на формалната страна на делото.
Това решение на ВКС е самопризнание за гузната съвест на Темида, парализирана от страх да не вземе "грешното" решение. Затова - не решава нищо.
Какво сляпо правосъдие се очаква спрямо човек като Цветан Цветанов, който от позицията си на "камшик" в Народното събрание чертае и прекроява съдебната реформа, Наказателния кодекс, системата на службите за сигурност?
Какви чудеса от храброст се очакват от съд, чийто председател Лозан Панов беше избран едва ли не насила след физически сблъсък, заглъхнал без последствия?
Как се очаква смела и безпристрастна присъда от Софийския апелативен съд, след като той функционира "обезглавен" от лятото на 2014, а Висшият съдебен съвет отказва да си свърши задълженията и да избере наследник на Веселин Пенгезов (да, онзи, който живее в имение по модел на Белия дом)?
Всъщност, защо се очаква трудов ентусиазъм от ВСС, чиито членове от половин година работят "на уволнение", готови на всичко с надежда за благоустройство след края на мандата?
Междувременно "упоритостта на подсъдимия Ц." ще продължи да се възпроизвежда в предизборната суматоха.
Процесът трудно ще се рестартира преди началото на съдебната ваканция, а тя ще опре в поредната кървава политическа кампания.
Безтегловност до второ нареждане.
Да се смее ли човек, да се ядосва ли. Или да съжалява многострадалните герои в пиесата "Шестте НЕ!!! на Цветанов".
