Виктор Николаев: "На журналистиката й е малко боят - звучи... ммм..."
Любен Дилов-син: "Много й е малко!"
Да спориш с Любен Дилов-син на тема журналистическа етика, е доста странно занимание. Да спориш с него и Миглена Ангелова от "Искрено и лично" за шамарената фабрика на Христо Стоичков, може да се окаже и леко налудничаво.
Но да гледаш как говорителят на коалиция "България без цензура" обяснява, че "много й е малко боят на българската журналистика", дори не е смешно. Усещането е за срам, съжаление и неудобство - от онзи срам, който човек изпитва, докато наблюдава как някой друг се излага публично.
На кого му е малко боят?
На журналистката Мария Кехайова, която получи чук по пощата от мутрите на Митьо Очите, защото не отразявала "правилно" престрелката в Слънчев бряг? Или на колежката й Анна Заркова, която остана без око, понеже много питаше? Или на Генка Шикерова, чийто автомобил беше пален два пъти, докато беше бременна?
Интересно, кога Дилов осъзна, че медиите са стигнали дъното - преди или след като "пускаше водата" всяка седмица по телевизията на Цветан Василев и Делян Пеевски? Или когато журналистиката загуби такива колоси като Николай Бареков, Росен Петров и Калинка Крумова, с които Водещият с прасето се явяваше на избори?
Кога усети в себе си сили и смелост да вдигне камък срещу гилдията - след като създаде ГОРД със Слави Бинев през 2012 г. или след като даде рамо на ЛИДЕР през 2014, докато бригадирите на Ковачки в мини "Бобов дол" агитираха работниците си с 50 лева и купони за кренвирши?
Нека да сме наясно: #jebemtijurnalistikata не заслужава нито жалейка, нито кърваво писмо, нито петиция пред Съда за правата на човека в Страсбург. Докато има многохилядна вярна аудитория на разследвания като "Антон Хекимян си бръсне краката и дупето", няма нужда да й палим свещи.
Не всичко, което излиза на вестникарска хартия под преса, е "свободно слово".
Но когато бивш депутат, собственик на вестник и "подизпълнител" в телевизията на КТБ ревне "Бой по журналистиката", няма начин да не потърсим дистанционното.
