Една задача с повишена трудност: Вие сте 54-годишен висш офицер с натрупан ръководен опит в системата на българската национална сигурност. Служил сте в Съюзното командване на силите на НАТО. Съветвал сте двама президенти по въпросите на военната сигурност. Притежавате допуск до класифицирана информация с гриф "Строго секретно".
Преди по-малко от 1,5 г. сте преминал през иглените уши на "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2, за да оглавите Националната служба за охрана - ключовото военизирано звено, което отговаря за живота и безопасността на държавния елит.
На ваше разпореждане се намира щат от ~1000 служители и бюджет от над 40 милиона лв., с тенденция към стабилно и ежегодно увеличение на издръжката. Отметнали сте Европейското председателство през 2018 г. и посещението на папа Франциск без тежки гафове. Остават ви повече от 3 години до края на службата, със законова опция за удължаването й с допълнителна петилетка.
На 548-мия ден от началото на мандата в НСО обаче слагате точка. Мотиви: лични. Обяснение: липсва.
Мълчанието ви пали интрига. Пресата започва да спекулира с ролята на Първата дама в решението ви да се "уволните". Първата дама незабавно се обижда по надлежния ред във Facebook. Премиерът, от чийто подпис зависи оставката ви, намеква, че сте "изритан" по неволя заради "огромните скандали в президентството". Президентът е твърде зает с исторически патос на Шипка, за да коментира тривиални въпроси като внезапното обезглавяване на НСО.
На шестия ден от суматохата Румен Радев все пак въздъхва, че вие сте "изключително стойностен професионалист", но той "няма право да ви задържи", защото пред вас се е отворило "много добро предложение за нова работа".
В задачата се пита:
Каква ще да е тази кариерна оферта, на която ген.-майор Данчо Дяков не може да откаже (по мотиви от Марио Пузо)?
Какъв е този пост, заради който той би се съгласил да влезе в историята на НСО като началника с най-кратък мандат (ако не броим Тодор Коджейков с неговите 2 години като временен и титулярен ръководител на службата)?
Отсега се обзалагаме, че посоката на прехода пред Дяков не е към звено за корпоративна сигурност на частна структура.
От думите на президента може да се предположи, че освободеният шеф на НСО не очаква и повишение в системата на Въоръжените сили, доколкото назначаването и освобождаването на висшия команден състав на армията зависи от самия Румен Радев, не от друг.
Нова позиция в институциите на НАТО? Защо не, но в случая на Дяков това би било връщане с 3 години назад в кариерното му развитие. Ако целта е била йерархично повишение, единственото стъпало над неговата служба е "Дондуков" 2.
Току-виж се открило ново генерално консулство в топлите страни? В кръга на шегата, разбира се.
Самият факт, че кадровата криза в НСО се обяснява само с догадки в стил "Лов на черна котка в тъмна стая", издава много сериозен проблем.
Дори след едва дочаканото приемане на устройствен закон службата за държавна охрана продължава да работи зад плътна шумоизолация: като военна единоначална структура с широки правомощия и практически липсваща публична отчетност.
Предшественикът на Дяков - ген. Ангел Антонов - беше пратен предсрочно на дипломатическа служба в Русия, след като се наложи Военната прокуратура да проверява цялостната дейност на НСО заради съмнения за злоупотреби на най-високо ниво. Резултат от разследването така и не се видя.
За последните няколко години службата беше намесена в серия от политически скандали - от "пожизнената" охрана на Ахмед Доган и Делян Пеевски, през странния синхрон между Сараите и НСО при отлъчването на Лютви Местан от ДПС, до прословутия случай с хлабавите болтове на служебния автомобил на Лозан Панов или уличните разправии с патрули на КАТ в центъра на София при превоза на Десислава Радева под специален режим.
Проблемът с липсата на доверие става още по-чувствителен, като се има предвид, че зад принципите за дълг, професионализъм и политическа неутралност, НСО всъщност следи всички детайли от личния живот на охраняваните лица.
От позицията на ген.-майор Дяков вероятно се виждат 99 добри причини за пазене на тишина и освобождаване на службата без излишен шум. Личните съображения обаче нямат нищо общо с обществения интерес - а той има нужда от обективна и достоверна информация за състоянието на НСО. И това е институционално задължение, а не каприз или интрига.
Впрочем, то е много по-важно и от сериала със задочните свади между Борисов и Радев, и от неубедителните намеци за поредното уволнение чрез повишение по взаимно съгласие.