В навечерието на Международния ден на жената по предложение на премиера Бойко Борисов и с рефрена "мир да има" в Народното събрание беше оттеглена ратификацията на прословутата Истанбулска конвенция.
По същото време се появи и друга новина - млада жена е намерена, пребита до смърт от приятеля си в столичния кв. "Свобода".
Ако е вярно, че животът може да не е честен, но има страхотно чувство за хумор, то днес в София той беше зъл и циничен при тази последователност в потока от информация.
Като че ли вече няма и нужда да дочитаме криминалната хроника или някоя статия, за да разберем повече подробности за убийството. Всички тези истории си приличат. Мъжът е криминално проявен, осъждан е няколко пъти. Жител на "Свобода", който вероятно не трябва да бъде на свобода.
Жалбите срещу двойката от страна на съседите заради шумните скандали и побои не срещат почти никакъв адекватен отговор от полицията. "Случаят е на общината", казва кварталният полицейски инспектор. Там се разглеждат жалбите срещу шума.
Бездействието се оказва фатално, на 2 срещу 3 март съседите чуват поредната свада, но решават, че няма особен смисъл да търсят полицията. Рано сутринта на 3 март във Второ РУ е получен сигналът за трупа на пребитата жена.
Така се развива най-новият епизод от българския хорър "От местопрестъплението".
Оказва се, че за мнозина е по-страшна вероятността да видят мъж с рокля, отколкото да спасим още една жертва. Страховете, че Истанбулската конвенция вместо до повече сигурност за жените в България, ще доведе до създаване на трети пол, отдавна не са смешни - опасни са.
Един документ сам по себе си няма да предотврати насилието и убийствата. Неглижирането на сигналите, че в съседния апартамент се случва нещо нередно, няма да изчезне за една нощ. И явно ни трябва още много време, преди да достигнем до правилната комбинация от обстоятелства, които ще променят черните статистики.
Само че докато по площадите едни искат връщане на смъртното наказание, в домовете си други директно го прилагат - без присъда, но с необратими последици.
От известно време в България серията от тревожни събития изглежда безкрайна. Като че ли обаче нямаме онези 30 много важни секунди, които са необходими, за да усетим жегата зад ъгъла и да реагираме навреме (по "Жега").
Такива сме - първо излизаме по улиците в нечия защита, а после се запознаваме с подробностите.
