Неусетно годината се изнизва между пръстите и в скърцащия под обувките студ, там някъде между клонките на елхата, празникът се промъква. Всичко притихва. Сякаш целия свят онемява пред тайната на Рождеството.
Това е приказната страна на празника.
Преди 2017 години във Витлеем се ражда Бог. Младенецът Исус се появява на бял свят благодарение на смелостта на една жена - Мария, рискувала живота си, за да приеме Спасителя. Но за Светото семейство няма място в никоя страноприемница, затова детето се ражда в обор, лежи на слама, а негови другари са две животни - магарето и волът. Те са невидими за онзи свят, сгушен на топло в къщите си.
И днес има много невидими хора в нашето общество. За тях обичаме да се сещаме по Коледа - правят се кампании, събират се средства, после се отчитат също толкова публично. Изведнъж хората стават съпричастни, съчувстващи и изпълнени с доброта.
За съжаление, 2017 години след рождението Христово светът не е станал по-добър. В родните места на Исус евреи и палестинци се мразят все по-ожесточено, а новините изобилстват от ужасни истории.
Рождество Христово идва именно с надеждата, че можем да бъдем малко по-добри през следващата година.
Пожелаваме си да сме здрави, да реализираме мечтите си, да се обичаме. Да отделим време за най-близките си хора, а на поредната забележка да отговорим с блага дума. Може би така страната ни ще стане малко по-добро място.
Поглеждайки към елхата, може да бъдем благодарни за изминалата година - за хубавите моменти, за успехите, дори и за несбъднатите мечти. Има толкова много хора, които нямат и нашето малко. В тъмната декемврийска нощ проблясва светлината на надеждата, че любовта и мирът може да победят злото.
На Рождество Христос се ражда отново в сърцата на хората, готови да приемат доброто.
Защото вярата, надеждата и любовта имат място в нашия свят. Само благодарение на тях той ще стане по-добър за нас и за всички хора на земята.
